 Днес православните християни отбелязват църковния празник Лазаровден, който е с подвижна дата и винаги е в предпоследната събота преди Великден.
По традиция на Лазаровден се откъсват зелени върбови клонки, които красят вратите на следващия ден – Връбница, познат още като Цветница.
Лазаровден, “Лазарица” или “Лазарова събота” се празнува винаги в съботата преди Цветница. Празникът носи името на Свети Лазар, който е възкресен от Христос на четвъртия ден от своето погребение в знак на благодарност за проявеното от него гостоприемство.
На този ден се изпълнява обичаят Лазаруване. Млади жени, наречени „лазарки”, берат цветя за венците, които ще оплетат за предстоящия празник Цветница. В българската традиция Лазаровден е и празник на нивите и горите, но и празник на момичетата, които след като лазаруват могат да се обличат и държат така че да ги харесват ергените.
За девойките това е обред за „посвещение“ в моминството, за „замомяване“ – така те влизат в групата на момите и са готови да създадат семейство. Тяхната възраст е от 10 до около 16 години. Някога се е смятало, че девойка, която не е лазарувала, не може да се ожени. Обикновено на този ден в миналото момците са искали ръката на своята избраница.
Лазарките, облечени в празнични дрехи и с цветни венци на главите, носят кошнички, окичени със зеленина за събиране на дарове. Те обикалят къщите с песни, пожелавайки здраве, плодородие, щастие, благоденствие и сбъдване на най-съкровените надежди за всеки от семейството, а от своя страна стопаните ги даряват с орехи, яйца, пари, плодове и дребни подаръци.
На Лазаровден имен ден празнуват: Лазар, Лазо, Лачо, Лазарин и Лъчезар.
Kuber press
|
