 Председателя на читалище ”Братство -1869” в Кюстендил Иван Андонов откри фотоизложба 125 г. от рождението на Крум Кюлявков ,чието име носеше кюстендилския театър, със събитието се отбелязва годишнината,предаде репортер на “Кубер прес”.
” Крум Кюлявков е виден писател, публицист, художник,общественик ,заслужил деятел на културата”-,каза в уводните си думи Иван Андонов.
Роден е в град Кюстендил на 24 февруари 1893 г. в семейство на бежанци от Велешко. Участва като редник в Балканската и Първата световна война, доброволец е в Македоно-одринското опълчение.
Преживените ужаси през войната го насочват към революционното движение и в 1914 година се включва в театралната трупа при клуба на тесните социалисти и става член на Синдикалния съюз. Печата стихове и хумористична проза в хумористичното списание „Смях” (1915), редактирано от Александър Божинов.
Сътрудничи на вестник „Българан” (1917). В 1918 година става член на БРСДП (т.с). Сближава се с Христо Смирненски. Заедно с Христо Ясенов редактира списание „Червен смях” (есента на 1919). Сътрудничи на много вестници и списания: „Барабан”, „Маскарад”, „Заря”, „Работнически вестник”.
Следва история на изкуството във Виена (1920-21). По поръчение на партията заминава за СССР като младежки делегат на III конгрес на Коминтерна (1921). След завръщането си в България е общ работник, а след това учител по рисуване в Копривщенската гимназия (1923). Рисува карикатури, превежда, пише стихове.
По време на Септемврийското въстание в 1923 година създава в гимназията въоръжена ученическа нелегална група. След потушаването на въстанието тя е разкрита и Кюлявков е принуден да избяга в София. Написва баладата „Никодим”. Участва издаването на хумористичния в. „Звънар” (1923-25 заедно с Илия Бешков, Александър Жендов, Стоян Венев, Тома Измирлиев.
По решение на партията в 1926 година емигрира във Виена. През 1927 г. организира там художествена изложба „Белият терор”. От 1928 до 1940 г. е политически емигрант в СССР, където се занимава с активна обществена и литературна дейност. Връща се в България, за да се включи в антифашистката борба (1941-1944). Публикува статии във в. „Заря”, сътрудничи на нелегалния „Работнически вестник”.
На 17 септември 1944 г. става главен редактор на вестник „Работническо дело”. Секретар е на българската делегация по сключване на примирието в Москва. От 1947 до 1950 е културен съветник при българското посолство в Прага. Извънреден професор и ректор на ВИИИ „Н. Павлович” (1950-53). Пише драми и комедии. Превежда от руски и украински езици. Пише под псевдонимите: Апис, Бай Иван, Беден жител, Васка Циганьок, Рамен, Ралин, Дубинушка, Жупел, Звънар, Камен, Фърлен, Маларме, Стоичков и др. Като художник се изявява предимно с карикатури и по-малко с живопис.
Крум Кюлявков е „Заслужил деятел на културата” (1953), член на СБП и носител на орден „НРБ”1-ва ст.
От 1969 г. до 2005г. театърът в Кюстендил носи неговото име.
Изложбата ще продължи 2 седмици.
Kuber press
|
