 Днес камбаната вече не бие, дори и по празниците. Но магията, която усетихме с идването - още се спотаява тук. Тя е в криволичещите улички без изход, в обраслите дворове, в аромата и свободата.
Към Пещерският манастир, известен още като Оряховски или Мрачки, според името на местността Мраката, се отправихме група туристи от ТД „Осогово“ гр. Кюстендил. Той се намира на 4 км. от с. Пещера и само на 6 км. от град Земен. До манастира води новопостроена екопътека,разказва Силвия Михова,секретар на ТД Осогово, предаде репортер на “Кубер прес”.
В двора на манастира ни чакаше кмета на селото Стефан Стоянов и екип на националната телевизия. Интересна беше беседата и разбрахме, че първите сведения за Пещерския манастир се намират в известната Мрачка грамота от 1348г. (съхранявана днес в Хилендарския манастир в Света гора) на българския цар Иван Александър, с която той дарява манастира. По време на турското робство обителта запустява. Около 1840 г. Пещерският манастир е обновен, а сред ктиторите са монахът Симеон и сина му. Тогава е изписана и църквата от видния представител на Банската художествена школа Димитър Молеров. По време на Руско-турската война (1877 – 1878) при оттеглянето си, османските войски опожаряват манастира, обесват Симеон, а синът му успява да избяга в Рилския манастир.
Понастоящем Пещерската обител е изоставена.
Манастирската църква "Св. Николай" е построена на два етапа. Първоначално през 14 в. е издигната малка еднокуполна триконхална черква, а през 1897г. към нея е пристроен нов наос, като старият храм е започнал да служи като олтар. При строежа на новия наос освен фрагменти от антична керамика, са открити постамент с гръцки надпис на богинята Хигия, оброчна плочка на тракийския конник и фрагмент от статуя на божеството Митра, което подсказва, че там е имало предхристиянско езическо светилище. Стените в църквата са варосани, но личат някои фрагменти от рисунки датиращи от 14 в. Пещерският манастир притежава няколко интересни икони на "Теодор Стратилат" и "Теодор Тирон". В Регионалния исторически музей в Перник се пази каменна икона от Пещерския манастир. Изработена е от жълт пясъчник в почти квадратна форма с размери 50 на 55 см. Има извит като кобилица горен край, върху който има надпис: "Приложи от Лобош Стоимен майстор за душа своя". Сред изображенията е изписана годината 1853. В центъра в окръжност релефно е изобразен двуглав орел, поддържан от два ангела. Над орела между две черкви е изобразен св. Николай с кръст в дясната ръка, а под кръга симетрично са разположени два елена с дървета край тях, каквито има и до черквите, и винетка от цветя.
дървета край тях, каквито има и до черквите, и винетка от цветя. Освен манастирската църква, Пещерският манастир има и няколко стопански и жилищни сгради, намиращи се до храма. На около 50 м западно от църквата се намира аязмото (днес водата му е каптирана) с малък параклис „Св Никола” над него. Целият този комплекс от сгради е бил обграден с каменен зид. За жалост, днес всички манастирски сгради, с изключение на църквата, са полуразрушени и ако не се вземат някакви мерки, скоро ще дойде моментът, когато те ще бъдат напълно изравнени със земята.
Днес камбаната вече не бие, дори и по празниците. Но магията, която усетихме с идването - още се спотаява тук. Тя е в криволичещите улички без изход, в обраслите дворове, в аромата и свободата.
Нашият поход продължи до „царския извор“ в местността Орешковец, където си починахме и се подкрепихме, наслаждавайки се на красивата панорама към Земенското поле.
Силвия Михова – секретар ТД „Осогово“ гр. Кюстендил
Kuber press
|
