 120 години от рождението на Никола Иванов – Шаната Юбилейна изложба.
Малцина са онези, чийто живот намира своето продължение и след края на земния им път,съобщиха за “Кубер прес”, от галерията в Кюстендил.
Юбилеите са тези, които възкресяват спомена за личностите, неподвластни на забравата. 120 години от рождението на Никола Иванов – Шаната, емблематичен представител на Кюстендилската изобразителна школа, чества Художествена галерия „Владимир Димитров – Майстора” с юбилейна изложба, която се открива на 1 ноември 2017 г., от 18.00 ч. Шаната – орисаният с всеобщата любов! „В Кюстендил всички го обичаха. Той беше галеното дете на града, гордостта на града”, споделят Александър Петров – Франц и Асен Василиев. Многобройни са музите на Никола Иванов – музика, поезия, театър, живопис. Шаната (от фр. гл. chanter – пея) завладява всички с чудно красивия си глас, но връх в творческото му амплоа е художникът!
Никола Иванов „по пътя на своето светоусещане си създаде завидно богат колорит и изразни живописни средства”, отбелязва Драган Лозенски в словото си на 13 май 1962 г., когато в ХГ „Владимир Димитров – Майстора” посмъртно се открива Първа самостоятелна изложба – неосъществената приживе мечта на Шаната. В експозицията са изложени 58 картини и е видяна от 3270 посетели за 13 дни, средно по 252 човека на ден. Огромен успех! Никола Иванов – Шаната създава своите шедьоври предимно в областта на пейзажа и портрета. Независимо от жанра, за живописните творби на художника е характерно това, че те предразполагат към съзерцателност и галят душата с хармонията, пропиваща всичко във всяко платно. По мнението на експерти, това не е просто живописване, а емоционално моделиране на експресивна атмосфера – на пръв поглед безмълвна, но в действителност увлекателно разказваща.
Никола Иванов е роден на 30 август 1897 г. в Кюстендил. Завършва Гимназия извънредно, през една от отпуските си като войник в Първата световна война. През 1919 г. участва в първата изложба на младите кюстендилски художници – Асен Василиев, Драган Лозенски, Борис Елисеев, Николай Дюлгеров и др., а през 1920 г. и във втората, която е под патронажа на Майстора. През 1922 г. взема с успех конкурсния изпит в Държавната музикална академия в Берлин и става ученик на известния професор по пеене, вокал и сценичен език – Оскар Даниел. Две години по-късно се завръща в България и постъпва в Софийската опера. От 1926 г. до 1931 г. учи в Художествената академия в София, в класа по живопис на проф. Никола Маринов.
Работи като учител в с. Скрът, Петричко, в с. Бобешино, Кюстендилско, а от 1935 г. е учител по рисуване в с. Райково, Смолянско. През периода 1935 – 1946 г. участва в изложбите на Южнобългарските учители. От 1946 г. до 1958 г. работи като учител по рисуване в София. След пенсионирането си живее и твори в с. Бистрица, Софийско. Умира на 29 юли 1959 г., малко преди да навърши 62 години.
Kuber press
|
