|
|
|
|
| С минута мълчание на колене в Кюстендил отбелязаха- Съединението на България |
| Категория: Общество |
|
13:07 - 6/September/2017 |
 За да отдадат почет и уважение към участниците допринесли за Съединението пред паметника на 13 рилски пехотен полк пред Арката на площад “Велбъжд” в Кюстендил дойдоха представители на местната и държавна власт, на партии, организации, граждани .С минута мълчание на колене те сведоха глави в знак на признателност към тяхното дело.Поднесени бяха цветя и венци пред паметника на 13 рилски, пехотен, полк.
На 6 септември всички българи отбелязваме Съединението на България.
След Берлинския конгрес от 1878 г. България е разделена на Княжество България и Източна Румелия (в пределите на Османската империя). Останалото под османска власт българско население се стреми към обединяване с освободените българи.
Така през 1880 г. е създаден Българският таен централен революционен комитет (БТРЦК), чиято основна задача е да осъществи обединението на Княжеството с Източна Румелия. За да се координира работата с месното население, се учредяват и комитетите "Съединение". През февруари 1885 г. начело на БТРЦК застава Захари Стоянов, който подкрепя идеята Съединението да стане под скиптъра на княз Александър Батенберг. Ролята на българския княз в този момент е решаваща, защото ако той, в качеството си на лоялен васал на Османската империя, откаже да признае акта на Съединението въпреки силната народна воля, начинанието губи смисъл и било обречено на неуспех.
На 6 септември 1885 г. в Пловдив навлизат отрядите на Чардафон Велики (Продан Тишков) и майор Данаил Николаев. Арестуван е областният управител на Източна Румелия - Гаврил Кръстевич. Създадено е временно правителство начело с д-р Георги Странски, което обявява присъединяването на Източна Румелия към Княжество България.
Два дни по-късно Батенберг с нарочен манифест утвърждава присъединяването на областта и приема да бъде титулуван занапред като княз на Северна и Южна България. Пристига в Пловдив и определя за свой помощник в Южна България д-р Странски.
След продължителна дипломатическа борба на Цариградската посланическа конференция (1885-1886) Съединението получава признание с подписването през 1886 г. на Българо-турска спогодба.
Денят е обявен за официален празник на страната с решение на Народното събрание от 18 февруари 1998 г.
Kuber press
|
|
| |
|
Назад кън всички новини |
|
|
|
|
|
|
Анкета
|
Ще се справите ли с високите цени на горивата!
|
|
|
|
|
|
|
|
|
