Галя Цветкова – бивша учителка по български език и литература във Второ основно училище „Даскал Димитри“, беше сред юбилярите от випуск 1960 на Първа кюстендилска гимназия, които се събраха на традиционната си другарска среща.
Галя Цветкова – бивша учителка по български език и литература във Второ основно училище „Даскал Димитри“, беше сред юбилярите от випуск 1960 на Първа кюстендилска гимназия, които се събраха на традиционната си другарска среща,съобщи за “Кубер прес”,Виолета Атанасова председател на читалище ”Асклепион” в Кюстендил.
Този път те празнуваха и 75-годишнината на своя набор. След прекаран инсулт Галя вече живее в ДВХФУ „Ильо Войвода“ . Дежурните в неделния ден от персонала на дома й оказаха пълно съдействие, за да може тя да се срещне със своите съученици. Облечена елегантно в копринен черен костюм, стилно гримирана и с разкошен букет от полски цветя, която набра специално за нея Милена от дома, Галя бе изпратена с цяла фотосесия за срещата. Оказа се, че тя е била любимата учителка на шофьора, който дойде да я вземе с такси. Беше удоволствие да съм във Вашите часове, никога няма да ги забравя, увери я той, когато колата минаваше край училището.
Набор 1942 от Първа гимназия се събира редовно на другарски срещи, с организацията на които допреди три години се ангажираше Никола Чавдаров. Но редиците на някогашните съученици започват да оредяват…Все пак е хубаво да се срещаме и ще го правим, докато можем – ето, Галя е красноречивият пример, че у нас се е съхранило онова чувство на приятелство и че общите ни спомени все още ни вълнуват, щом тя е дошла на срещата, въпреки че това е било очевидно сложно за нея, коментират 75-годишните днес младежи. Традицията на другарските срещи със съученици е уникална и освен в България, май никъде другаде не е така устойчива и специална. Преди да се върне обратно в ДВХФУ, Галя Цветкова остави своя красив букет на паметника на Левски на Ларгото в Кюстендил.
Ръководството на дома, както и целият персонал, при всяка възможност полагат усилия за социализирането на потребителите, за съхраняването на тяхната индивидуалност и за подкрепа на ресурса, който имат, независимо от здравословните им проблеми и сложните житейски обстоятелства, специфични за всеки един от тях.
Kuber press |
