Регистрирани 865 бебета,смъртност-19.9%,през 2016 г. в резултат на отрицателния естествен прираст, населението на областта е намаляло с 1 626 души, браковете са 289 - с 45 по-малко спрямо предходната година, разводите- 198, или с 15 повече от регистрираните през 2015 година.

Текущата демографска ситуация в областта през 2016 г. се характеризира с продължаващо намаляване и застаряване на населението,задълбочава се дисбалансът в териториалното разпределение на населението,съобщават за “Кубер прес”, от НС� Кюстендил..Населението в трудоспособна възраст намалява, а това над трудоспособна възраст се увеличава. Нисък коефициент на демографско заместване,намалява абсолютният брой на живороденитe и коефициентът на обща раждаемост, който е под средния за страната.Трайна тенденция на увеличаване на извънбрачните живородени деца,увеличава се броят на умрелите лица и коефициентът на обща смъртност; нараства детската смъртност,броят на сключените граждански бракове намалява, а броят на бракоразводите се увеличава.
Към 31 декември 2016 г. населението на област Кюстендил е 123 431 души, което представлява 1.7% от населението на България и нарежда областта на 21-о място по брой на населението в страната . В сравнение с 2015 г. населението намалява с 2 583 души, или с 2.0%. Област Кюстендил е втора в страната с най-голямо намаление на населението, като преди нея е област Видин - с 2.6%. Понижаване на броя на населението в сравнение с предходната година е регистрирано и при всички останали области с изключение на област - София (столица), която увеличава населението си през 2016 г. спрямо 2015 г. - с 0.3%. Мъжете в област Кюстендил са 60 022 (48.6%), а жените - 63 409 (51.4%), или на 1 000 мъже се падат 1 056 жени. Броят на мъжете преобладава във възрастите от 1 до 54 години. С нарастване на възрастта се увеличават броят и относителният дял на жените от общото население на областта. Продължава процесът на остаряване на населението. В края на 2016 г. лицата на 65 и повече навършени години са 32 593, или 26.4% от населението на областта. В сравнение с 2015 г. делът на населението в тази възрастова група нараства с 0.5 процентни пункта, а спрямо 2001 г. увеличението е с 6.3 процентни пункта. Относителният дял на населението на 65 и повече навършени години е най-висок в областите Видин (28.9%), Габрово (27.9%), Ловеч и Кюстендил (по 26.4%), Монтана (25.8%) и Плевен (25.4%). Най-нисък е делът на възрастното население в областите София (столица) - 17.0%, Варна - 18.3%, Благоевград - 18.4%, и Бургас - 18.6%. Процесът на остаряване е по-силно изразен сред жените отколкото сред мъжете. Относителният дял на жените на възраст над 65 години е 30.5%, а на мъжете - 22.1%. Тази разлика се дължи на по-високата смъртност сред мъжете и като следствие от нея по-ниската средна продължителност на живота при тях. В регионален аспект делът на лицата на 65 и повече навършени години от населението на съответната община е най-висок в общините Невестино (53.9%), Трекляно (39.0%), Кочериново (36.2%) и Бобошево (35.0%). Най-нисък е делът на възрастното население в община Дупница.
Към 31.12.2016 г. децата до 15 години са 14 706, или 11.9% от общия брой на населението в областта, като спрямо 2015 г. този дял се запазва. На регионално ниво относителният дял на населението под 15 години е най-висок в общините Дупница - 13.6%, Кюстендил - 11.9%, Сапарева баня - 11.0% и Рила - 10.8% от населението на общината. Най-нисък е този дял в общините Невестино и Трекляно, съответно 3.6 и 3.8%. За област Кюстендил към 31.12.2016 г. общият коефициент на възрастова зависимост е 62.1%, или на всяко лице в зависимите възрасти (под 15 и над 65 години) се падат по-малко от две лица в активна възраст. За сравнение, през 2015 г. този коефициент е бил 60.7%. Остаряването на населението води до повишаване на неговата средна възраст, която от 42.7 години през 2001 г. нараства на 44.7 години през 2010 г. и достига 47.4 години в края на 2016 година (фиг. 3). Процесът на остаряване се проявява както в селата, така и в градовете, като в градовете средната възраст на населението е 45.1 години, а в селата - 52.7 години. Тенденцията на остаряване на населението води до промени и в неговата основна възрастова структура - под, във и над трудоспособна възраст. Влияние върху съвкупностите на населението във и над трудоспособна възраст оказват както остаряването на населението, така и законодателните промени при определянето на възрастовите граници при пенсиониране. За 2016 г. тези граници за населението в трудоспособна възраст са до навършването на 60 години и 10 месеца за жените и 63 години и 10 месеца за мъжете. Населението в трудоспособна възраст към 31.12.2016 г. в област Кюстендил е 69 808 души, или 56.6% от цялото население, като мъжете са 37 638, а жените - 32 170. Въпреки увеличаващата се възрастова граница за пенсиониране трудоспособното население е намаляло с 1 792 души, или с 2.5% спрямо предходната година. Към края на 2016 г. над трудоспособна възраст са 37 916 души, или 30.7%, а под трудоспособна възраст - 15 707 души, или 12.7% от населението на областта. Възпроизводството на трудоспособното население се характеризира чрез коефициента на демографско заместване, който показва съотношението между броя на влизащите в трудоспособна възраст (15 - 19 години) и броя на излизащите от трудоспособна възраст (60 - 64 години). Към 31.12.2016 г. в област Кюстендил 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст, се заместват от 48 лица, влизащи в трудоспособна възраст. Най-благоприятно е съотношението в областите Сливен - 81, Пазарджик и Варна - по 69. Най-нисък е този показател в областите Смолян и Габрово, съответно 44 и 48 лица. Към 31.12.2016 г. в градовете живеят 85 594, или 69.3%, а в селата - 37 837, или 30.7% от населението на областта. Неравномерно е разпределението на населението по общини в област Кюстендил. Общо 77.3% от населението на областта живее в двете най-големи общини - Кюстендил и Дупница, и двете с население над 40 хил. души. С брой на населението под 10 хил. души са останалите седем общини, които обхващат 22.7% от населението в област Кюстендил. Най-малка по брой на населението е община Трекляно, която е и най-малката община в страната. В нея живеят 835 души, или 0.7% от населението на областта. Най-голяма е община Кюстендил - 54 645 души (44.3%). След нея е община Дупница с население от 40 789 души, или 33.0% от населението. В останалите общини населението е следното: Бобов дол - 7 952 (6.4%), Сапарева баня - 6 924 (5.6 %), Кочериново - 4 694 (3.8%), Бобошево - 2 802 (2.3%), Рила - 2 610 (2.1%), Невестино - 2 180 (1.8%). В сравнение с края на 2015 г. при всички общини в областта има намаление на населението, като най-голямо е то за общините Трекляно - минус 6.1%, и Невестино - минус 4.7%, а най-малко в община Сапарева баня - минус 1.4%.Към 31.12.2016 г. децата до 15 години са 14 706, или 11.9% от общия брой на населението в областта, като спрямо 2015 г. този дял се запазва. На регионално ниво относителният дял на населението под 15 години е най-висок в общините Дупница - 13.6%, Кюстендил - 11.9%, Сапарева баня - 11.0% и Рила - 10.8% от населението на общината. Най-нисък е този дял в общините Невестино и Трекляно, съответно 3.6 и 3.8%. За област Кюстендил към 31.12.2016 г. общият коефициент на възрастова зависимост е 62.1%, или на всяко лице в зависимите възрасти (под 15 и над 65 години) се падат по-малко от две лица в активна възраст. За сравнение, през 2015 г. този коефициент е бил 60.7%. Остаряването на населението води до повишаване на неговата средна възраст, която от 42.7 години през 2001 г. нараства на 44.7 години през 2010 г. и достига 47.4 години в края на 2016 година (фиг. 3). Процесът на остаряване се проявява както в селата, така и в градовете, като в градовете средната възраст на населението е 45.1 години, а в селата - 52.7 години.Тенденцията на остаряване на населението води до промени и в неговата основна възрастова структура - под, във и над трудоспособна възраст. Влияние върху съвкупностите на населението във и над трудоспособна възраст оказват както остаряването на населението, така и законодателните промени при определянето на възрастовите граници при пенсиониране. За 2016 г. тези граници за населението в трудоспособна възраст са до навършването на 60 години и 10 месеца за жените и 63 години и 10 месеца за мъжете. Населението в трудоспособна възраст към 31.12.2016 г. в област Кюстендил е 69 808 души, или 56.6% от цялото население, като мъжете са 37 638, а жените - 32 170. Въпреки увеличаващата се възрастова граница за пенсиониране трудоспособното население е намаляло с 1 792 души, или с 2.5% спрямо предходната година. Към края на 2016 г. над трудоспособна възраст са 37 916 души, или 30.7%, а под трудоспособна възраст - 15 707 души, или 12.7% от населението на областта. Възпроизводството на трудоспособното население се характеризира чрез коефициента на демографско заместване, който показва съотношението между броя на влизащите в трудоспособна възраст (15 - 19 години) и броя на излизащите от трудоспособна възраст (60 - 64 години). Към 31.12.2016 г. в област Кюстендил 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст, се заместват от 48 лица, влизащи в трудоспособна възраст. Най-благоприятно е съотношението в областите Сливен - 81, Пазарджик и Варна - по 69. Най-нисък е този показател в областите Смолян и Габрово, съответно 44 и 48 лица. Към 31.12.2016 г. в градовете живеят 85 594, или 69.3%, а в селата - 37 837, или 30.7% от населението на областта. Неравномерно е разпределението на населението по общини в област Кюстендил. Общо 77.3% от населението на областта живее в двете най-големи общини - Кюстендил и Дупница, и двете с население над 40 хил. души. С брой на населението под 10 хил. души са останалите седем общини, които обхващат 22.7% от населението в област Кюстендил. Най-малка по брой на населението е община Трекляно, която е и най-малката община в страната. В нея живеят 835 души, или 0.7% от населението на областта. Най-голяма е община Кюстендил - 54 645 души (44.3%). След нея е община Дупница с население от 40 789 души, или 33.0% от населението. В останалите общини населението е следното: Бобов дол - 7 952 (6.4%), Сапарева баня - 6 924 (5.6 %), Кочериново - 4 694 (3.8%), Бобошево - 2 802 (2.3%), Рила - 2 610 (2.1%), Невестино - 2 180 (1.8%). В сравнение с края на 2015 г. при всички общини в областта има намаление на населението, като най-голямо е то за общините Трекляно - минус 6.1%, и Невестино - минус 4.7%, а най-малко в община Сапарева баня - минус 1.4%.През 2016 г. в област Кюстендил са регистрирани 865 родени деца, като от тях 859 (99.3%) са живородени. В сравнение с предходната година броят на живородените намалява с 67 деца, или със 7.2%. Коефициентът на обща раждаемост през 2016 г. е 6.9‰, а през предходните 2015 и 2014 г. той е бил съответно 7.3 и 7.6‰. Броят на живородените момчета (447) е с 35 деца по-голям от този на живородените момичета (412), или на 100 живородени момчета се падат 92.2 живородени момичета. В градовете и селата на областта живородените са съответно 655 и 204 деца. Коефициентът на раждаемост в градовете е 7.6‰, а в селата - 5.3‰. През 2015 г. тези коефициенти са били съответно 8.3 и 4.9‰. Коефициентът на раждаемост общо за страната през 2016 г. е 9.1‰, а през предходните 2015 и 2014 г. той е бил съответно 9.2 и 9.4‰. Коефициентът на раждаемост общо за ЕС-28 през 2015 г. е 10.0‰ по данни на Евростат. В регионален аспект най-висока е раждаемостта в общините Рила - 8.3‰, и Дупница - 7.8‰. С най-ниска раждаемост през 2016 г. са общините Невестино и Бобов дол - съответно 2.7 и 5.0‰.
Броят на жените във фертилна възраст (15 - 49 навършени години) в областта, или размерът на родилните контингенти и тяхната плодовитост, оказва съществено влияние върху равнището на раждаемостта и определя характера на възпроизводството на населението. Към 31.12.2016 г. броят на жените във фертилна възраст в област Кюстендил е 22 569, като спрямо предходната година намалява с 830, а спрямо 2011 и 2001 г., съответно с 3 919 и 13 359 жени. През 2016 г. броят на децата, родени от майки под 18 години, е 45 и спрямо 2015 г. намалява с 6 деца. Близо 86% от живоражданията в областта се осъществяват от жените на възраст от 15 до 34 години. Тези раждания през 2016 г. са 735 и са намалели спрямо 2015 г. със 7.3%, а в сравнение с 2001 г. - с 33.1%. Броят на жените в тази възрастова група намалява основно поради по-малкия брой момичета, които влизат във фертилна възраст, и емиграционните процеси. През 2016 г. броят на децата, родени от жени на възраст над 35 години, е 123 и намалява спрямо 2015 г. с 1.6%, а в сравнение с 2001 г. се увеличава със 146.0%. Тоталният коефициент на плодовитост е един от основните показатели, характеризиращи плодовитостта на жените. През 2016 г. в област Кюстендил средният брой живородени деца от една жена е 1.63. През 2015 г. той е бил 1.67 деца, а през 2001 г. - 1.17. За сравнение, през 2016 г. коефициентът на плодовитост за страната е бил 1.54 деца от една жена, през 2015 г. - 1.53, а през 2001 г. - 1.24. В област Кюстендил средната възраст на жените при раждане на първо дете се увеличава от 23.5 години през 2001 г., до 26.3 години през 2015 и 2016 година. За страната през 2016 г. средната възраст на жените при раждане на първо дете е 27.0 години. От 2000 г. се наблюдава трайна тенденция на увеличаване на извънбрачните живородени деца (фиг. 6). Техният относителен дял нараства от 30.2% през 2000 г. на 34.8% през 2001 г. и на 44.9% през 2005 година. През 2016 г. броят на живородените извънбрачни деца е 509, или 59.3% от всички живородени. Относителният дял на извънбрачните раждания в селата (63.2%) е по-висок отколкото в градовете (58.0%). Високата извънбрачна раждаемост е резултат от значителното нарастване на броя на фактическите съжителства сред младите хора. Броят на умрелите през 2016 г. в област Кюстендил е 2 485 души. Спрямо предходната година броят на умрелите се увеличава с 12 случая, или с 0.5%. Нивото на общата смъртност продължава да е твърде високо в областта (фиг. 7). Коефициентът на обща смъртност в област Кюстендил е 19.9‰, а за страната - 15.1‰. През 2015 г. в областта този коефициент е бил 19.5‰. Общо за ЕС-28 коефициентът на смъртност през 2015 г. е 10.2‰. С най-висока смъртност се отличават общините Трекляно - 48.7‰, Невестино - 47.4‰, и Рила - 28.7‰. Този показател е най-нисък в община Дупница - 17.9‰.Смъртността сред мъжете (21.8‰) продължава да бъде по-висока в сравнение със смъртността сред жените (18.2‰). През 2016 г. на 1 000 жени умират 1 135 мъже. Продължават и силно изразените различия в смъртността сред градското и селското население. Коефициентът на смъртност е по-висок в селата (28.4‰) отколкото в градовете (16.1‰). През 2016 г. в област Кюстендил коефициентът на детска смъртност е 12.8‰. След достигнатото високо равнище през 2003 г. - 15.8‰ (най-висока стойност от 2000 г. досега) има спад през 2005 г. на 3.4‰, както и през 2015 г. на 3.2‰. През 2016 г. област Ямбол (12.9‰) и област Кюстендил са с най-висока стойност на коефициента на детска смъртност. В регионален аспект през 2016 г. в общо тринадесет области коефициентът на детска смъртност е по-нисък от средния за страната (6.5‰), като най-нисък е в областите Разград - 2.1‰, и София (столица) - 2.5‰. Регистрираните юридически бракове през 2016 г. в област Кюстендил са 289 - с 45 по-малко спрямо предходната година. От всички регистрирани бракове 85.1% (246) са сред населението в градовете, докато в селата са сключени 43 брака. Коефициентът на брачност е 2.3‰ , като през 2015 г. той е бил 2.6‰, през 2014 г. - 2.7‰, а през 2001 г. - 3.6‰. През 2016 г. средната възраст при сключване на първи брак за мъжете и жените е съответно 30.5 и 28.4 години. Броят на разводите в областта през 2016 г. е 198, или с 15 повече от регистрираните през 2015 година. От всички прекратени бракове 74.7% се отнасят за населението в градовете. През 2016 г. в преселванията между населените места в област Кюстендил са участвали 633 лица. От всички, които са променили своето обичайно местоживеене вътре в областта, 42.3% са мъже и 57.7% - жени. Относителният дял на преселилите се от селата в градовете (39.8%) е по-голям отколкото в обратното направление - „град - село“ (34.9%). 1 150 души са променили своя настоящ адрес от областта в други области на страната, а 856 души са емигрирали в чужбина. Всеки втори емигрант (55.6%) е на възраст 20 - 39 години. Най-младите емигранти (под 20 години) са 14.1%, а тези на 60 и повече навършени години - 9.2% от всички емигранти. 52.3% от емигриралите в чужбина са жени. От изселващите се от област Кюстендил в други области на страната, най-голям брой са избрали областите София (столица) и Благоевград за свое ново местоживеене - съответно 619 и 178 лица. Това са и областите, от които идват най-много заселници в областта. От област София (столица) са се преместили 399 души, от област Благоевград - 111 души, а от всички останали области на страната общо 339 лица са дошли да живеят в област Кюстендил през 2016 година. Лицата, които са сменили местоживеенето си от чужбина в България, или потокът на имигрантите включва български граждани, завърнали се в страната, както и граждани на други държави, получили разрешение за постоянно пребиваване в страната. През 2016 г. 200 лица са променили своето обичайно местоживеене от чужбина в област Кюстендил.Броят и структурите на населението се определят от размерите и интензивността на неговото естествено и механично (миграционно) движение. Разликата между живородените и умрелите представлява естественият прираст на населението. След 1990 г. демографското развитие на страната се характеризира с отрицателен естествен прираст на населението. През 2016 г. в резултат на отрицателния естествен прираст, населението на областта е намаляло с 1 626 души. Намалението на населението, измерено чрез коефициента на естествения прираст, е минус 13.0‰ . Коефициентът на естествения прираст в градовете е минус 8.5‰, а в селата - минус 23.1‰, или намалението на населението в област Кюстендил в резултат на естествения прираст се дължи предимно на негативните демографски тенденции в селата. В регионален аспект с най-голямо намаление на населението вследствие на високия отрицателен естествен прираст е област Видин - минус 16.9‰, следвана от областите Монтана (-13.2‰) и Кюстендил (-13.0‰). С най-малки по стойности коефициенти на отрицателен естествен прираст са областите София (столица) (-1.5‰) и Сливен (-2.4‰). През 2016 г. всички общини в областта имат отрицателен естествен прираст. С най-малки по стойности коефициенти на отрицателен естествен прираст са общините Дупница (-10.1‰), Сапарева баня (-10.9‰) и Кюстендил (-12.0‰). С най-голямо намаление на населението вследствие на високия отрицателен естествен прираст са общините Невестино и Трекляно, в които той достига съответно минус 44.8 и минус 42.9‰. Съществено влияние върху броя и структурите на населението в област Кюстендил през 2016 г. оказва и механичният прираст (нетното салдо от външната миграция), който също е отрицателен - минус 957 души. Той се формира като разлика между броя на заселилите се и изселилите се от областта. В резултат на отрицателния механичен прираст най-голямо е намалението на населението във възрастовата група 20 - 39 години - 430 души, следват възрастовите групи 0 - 19 - 350 души, и 40 - 59 - 147 души. Намалението на населението в област Кюстендил в резултат на външната миграция, измерено чрез коефициента на нетна миграция , е минус 7.7‰. През 2016 г. пет области в страната имат положителен механичен прираст: София (столица) (4.4‰), Варна (2.8‰), Пловдив (2.6‰), Бургас (0.8‰) и Кърджали (0.1‰). С най-голямо намаление на населението в резултат на отрицателния механичен прираст са областите Смолян (-11.8‰), Видин (-9.4%) и Враца (-9.0‰). През 2016 г. всички общини в областта имат отрицателен механичен прираст. С най-голямо намаление на населението в резултат на отрицателния механичен прираст са общините Трекляно (-19.7‰), Кочериново (-10.3‰), Бобошево (-9.8‰) и Рила (-9.4‰).



Kuber press