Заредени с много очаквания и голяма доза нетърпение, ние туристите от туристическо дружество
„ Осогово“ град Кюстендил се запътихме към новото ни предизвикателство - еднодневно пътешествие в затънтените краища на сръбската Стара планина. В сезона на водопадите ни предстоеше посещение на един от най – красивите водопади в Сърбия – водопада Тупавица,съобщи за “Кубер перс” Силвия Михова секретар на ТД-Осоговo.
След около три часа опашка на митницата ние потеглихме към Димитровград. Пътят е изключително живописен, особено сега през пролетта. Окъпаната в зелено Гребен планина изглежда още по-величествено, а очите ни се губят в обвитите от мъгла върхове. Времето не изглежда много обещаващо, дори се опитва да ни сплаши с лек дъждец, но ние тайно се надявам да ни се размине. Преминаваме през Пирот и навлизаме в планината Видлич.
Първата ни спирка е манастирът "Св. Илия". Той се намира в землището на село Рсовци,за първи път е обновена през 1936 г., след това през 1945 година. Църквата, която е напълно разрушена е изградена върху основите на старата. Вътрешността на църквата е без фрески и надписи, тъй като е сравнително нова.
Селцата, в които спираме са малки, на пръв поглед спокойни, но будещи тъга. Спокойствието не се дължи толкова на отдалечеността от забързаните градове, колкото до това, че малко по малко опустяват.
Скоро, от едната страна на пътя, в далечината забелязваме мястото за излети „Врело”, във водосборната област на реките Дойкинска и Йеловичка. С нетърпение преминаваме през мостчето и чуваме шума на водата, примамливо канеща и подсказваща за своята красота…. От лявата ни страна се чува веселото ромолене на реката, виеща се през големи и малки камъни, скриваща се сред храсти и паднали дървета. Тук там има разпръснати дървени беседки и пейки, много удобни за кратка почивка или пикник сред природата. За любителите на скарата на открито има дори оградени с камъни огнища. Пристъпваме и по последната стръмна пътека и ето го и него…приказен, буен, шумящ…карсковия извор Врелото, с цялото си величие. Усещането е странно. Всяко природно чудо е уникално и несравнимо…. Колкото и прилагателни да наредя едно след друго ще са малко, за да опишат красотата му, красотата на една малка частица от богатата природа. Колкото и да си чел, колкото и снимки да си гледал, не е достатъчно…просто трябва да се види, да се усети…. Даваш си сметка колко велик творец е природата и се чувставаш толкова малък и незначителен. Чувсташ се толкова запленен, че не може да си тръгнеш просто така…затваряш очи и оставяш капките вода обляни от слънчевите лъчи да измият сивотата от душатата ти и да внесат радост и желание за живот… Просто стоим и гледаме…забравили за момент дори и фотоапрата, който до преди момент използвахме така ожесточено. Сякаш вкусваш първата лъжичка от много вкусен десерт и знаеш, че следващата ще е още-хубава. Опитваме се да запечатим тази приказка в няколко снимки, но накрая се усмихваме като си мислим, колко невъзможно е това…Всичко се мени всяка минута, а слънчевите лъчи придават нови и нови краски….
Водопадът Тупавица е последната ни отбивка за деня. Смята се за един от най – красивите водопади в Сърбия, макар височината му да не е над повече от 20 метра. Красотата на водопада ни поглъща от пръв поглед. Въпреки, че на пръв поглед изглежда непристъпен, пръснатите из подножието му скали примамват да се докоснеш до него съвсем отблизо. Посядаме за миг, точно в подножието, където се изсипва с пълни шепи водната благодат. Попиваме водните капки, носещи напевната, весела песен на водопада, неговата красота и емоция. Вдишваме дълбоко, сякаш се опитваме да поемем колкото можеш повече от тази красота. Усещането е приятно, просто прекрасно…Всяко природно чудо е уникално и несравнимо…
Автор:Силвия Михова – секретар на ТД „Осогово“ гр. Кюстендил
Kuber press |
