Изследовател с обектив. Йордан Захариев -Стъклени негативи и снимки от колекцията на Регионален исторически музей – Кюстендил, Кюстендил, 2017, с. 410. Любомир Желязков-съставител, Ангел Джонев- предговор.
На 3 март 2017 г. се навършиха 140 години от рождението на чл.кор. Йордан Захариев -03.03.1877 - 08.05.1965г.– учител, географ, етнограф, общественик и учен, оставил трайна диря в българската научна книжнина,съобщиха за “Кубер прес”, от музея в Кюстендил.
През 1937 г е избран за дописен член (член-кореспондент) на Българската академия на науките. През 1998 г. Йордан Захариев е провъзгласен за „почетен гражданин на Кюстендил”.
В продължение на повече от 50 години научноизследователска дейност Йордан Захариев проучва Кюстендилския край. Книгата му “Кюстендилското Крайще” (1918 г.) е първото антропогеографско поселищно изследване в България. Други негови по-важни трудове са: ”Село Слокощица” (1929), Каменица (1935 г.), Чипровци (1938 г.), “Пиянец” (1949) “Кюстендилска котловина” (1963 г.) и други. В трудовете му са включени стотици направени от него снимки на стари сгради, народни носии и народни обичаи. Още приживе Йордан Захариев завещава на Историческия музей в Кюстендил свои лични вещи, документи, ръкописи, трудовете и библиотеката с книгите си. Част от дарението са и стотици стъклени фотографски плаки (негативи) и снимки (позитиви), които са запечатили за поколенията снимка на бит, нрави и душевност, на една народна култура, която безвъзвратно е изгубена днес, авторството на които принадлежи на член. кор. Йордан Захариев.
За отбелязване на 140 годишния юбилей на чл. кор. Йордан Захариев, музейната колегия на Регионален исторически музей „Акад. Йордан Иванов” взе решение на подготви и издаде албум с всички публикувани и непубликувани негативи и снимки на Йордан Захариев, съхранявани в музея. Съставител на албума е колегата Любомир Желязков – фотограф в музея. Автор на предговора е гл. ас. д-р Ангел Джонев.
Съдържанието на албума е структурирано на основа на хронологията на издаване на трудовете на Йордан Захариев. Стремежът на съставителя е да събере цялото налично в музейните фондове визуално наследство на бележития учен. Обособени са и следните групи необнародвани снимки: снимки на изгорелия Босилеград; снимки неизползвани в книгите на Йордан Захариев; неразпознати снимки и семейни снимки. Общо в албума са включени 709 снимки, което по оценката на д-р Джонев, доближава албума до мащабите на каталог. В краткия, но изключително съдържателен и концентиран предговор, авторът Ангел Джонев посочва изрично изключително голямата и важна информация, която носят снимките публикувани в албума и които имат значение на основен исторически извор. Албумът е и средстово за противопоставяне на забравата.
Чрез фотографиите на Йордан Захариев, публикувани в албума „оживяват отново природата, образците на материалната и духовна култура на българите от западната част на националното землище и особено на Кюстендилския край, несправедливо разсечен в две държави. Оживяват „явленията”, които изследователят толкова се стреми да запази да не се отлеят „с бързината на течаща планинска вода”. ...
Kuber press |
