За някои от тях 1 октомври е празник. Един ден в годината, когато властимащите се сещат за хората от третата възраст. Я ги поздравят, я им поемат финансирането на традиционния концерт. � толкова. А те със смачкана гордост на "строителите на индустриална България" обсъждат поредното увеличение на пенсиите, вече изядено от инфлацията.
За други пенсионери денят е същият като предходния или следващия. Те или не искат да се сещат, че вече годинките си казват думата, или са толкова болни, че с мъка само мечтаят за празничното хоро. � се задълбават в мислите си - броят стотинките и смятат дали ще стигнат за парче сирене от пенсионерския магазин.
Но всички те се стремят към едно - да избягат от самотата. Защото на тези години човек винаги се чувства сам. �ли останал без другар, или далеч от децата си, от близки и роднини... � се опитва да общува. Със себеподобни. Които ще го накарат да се почувства разбран.
На някои места в Кюстендил пенсионерите освен тежкия си живот в следствие на немотията и безпаричието, в навечерието на техния празник оплакват и липсата на места за контакти, установи проучване на "Кубер прес”.

Кубер прес