Турското владичество е най-голямата пречка по пътя на икономическото и социалното развитие на България. Господствуващият в Отоманската империя азиатски военен феодализъм е бил въобще несъвместим с какъвто и да е прогрес. В продължение на цели 5 века българският народ е жестоко експлоатиран от турските поробители. В страната е установен робовладелски ред.

Всяка година на 3 март община Кюстендил организира отбелязването на годишнината от своето освобождение от петвековното турско иго,днес се навършват 139 години от Освобождението,предаде репортер на “Кубер прес”.
На този ден през 1878 година в село Сан Стефано, близо до Цариград, Турската империя, която претърпява пълно поражение от руските войски и българските опълченци, подписа мирен договор с Русия. Руско-турската война от 1877-1878 година донася освобождението на българския народ не само от турското робство, но и от феодалния гнет. Обективно тази война унищожи икономическата и политическата система на феодализма в България и ускори развитието на капитализма в нашата страна. Турското владичество е най-голямата пречка по пътя на икономическото и социалното развитие на балканските народи. Господствуващият в Отоманската империя азиатски военен феодализъм е бил въобще несъвместим с какъвто и да е прогрес. В продължение на цели 5 века българският народ е жестоко експлоатиран от турските поробители. В страната е установен робовладелски ред. Населението, лишено от всички граждански и политически права, търпи нечуван гнет и произвол на сатрапите на турския султан. Обаче въпреки многовековното турско робство, въпреки че турските асимилатори, най-жестоките от всички асимилатори, стотици години терзаха и измъчваха българския народ, той запази своята национална самобитност, своя национален облик. Той не беше потурчен, защото имаше висока култура, свой начин на живот, свои обичаи, нрави, вярвания, свой език.
Не веднъж нашият народ се вдига на борба против поробителите. Отделни въстания постоянно избухваха в различни части на България. Дългогодишната борба на българския народ против турските поробители достига своя връх с Априлското въстание през 1876 година, което разтърсва основите на Турската империя. През всичките години на робството нашият народ обръща погледа си към своя по-стар брат – руския народ. Отлично разбирайки къде са неговите истински приятели и къде са неговите врагове, българският народ вижда фарисеите в Западна Европа, въздишащи и охкащи по повод на жестокостите на яничарите, а в същото време оказващи цялостна подкрепа на кървавия султан. Западните капиталистически държави правят всичко възможно да отклонят българския народ от въоръжената борба, да пречат на неговото освобождение. Стенещият в ярема на робството народ очаква не утешителни думи, а дела, практическа помощ. Той знае, че тази помощ може да дойде само от Русия. В руския народ българите виждаха своя спасител и освободител. Страшните зверства, извършени от турските башибозуци при потушаването на Априлското въстание, крайно възмущават световното демократично обществено мнение. Видни прогресивни дейци на световната общественост вдигаха глас на протест против злодеянията на яничарите. Особено е възмутен руският народ. Прогресивните хора на Русия излизат в защита на нашия народ, искайки от своето правителство да вземе най-енергични и решителни мерки. Руският народ е готов да даде големи жертви за освобождението на България от турската тирания. Не напразно българският народ възлага всичките си надежди на Русия. Тези надежди скоро се оправдават.
За да се избегнат кръвопролитията, Русия предприема няколко дипломатически стъпки с цел България да се освободи по мирен начин. През 1876 година на Цариградската конференция се решава на България да се даде автономия. Но Турция, подстрекавана от Англия, не изпълнява това решение и принуждава Русия да прибегне към силата на оръжието. През април 1877 година руските войски минават Дунава, за да освободят българския народ от турското иго. Заедно с руските войски непосредствено участие във войната взимат бойните дружини на българските опълченци и подразделения на Румънската армия. В сраженията против общия враг се укрепва дружбата на братските свободолюбиви народи. Освободителният поход не се оказва лек. Съсредоточените в България турски армии имат числено превъзходство. Освен това планинският релеф дава на отбраняващите се турци по-изгодни условия. Но въпреки всички тези преимущества на врага, руските войски водят успешно настъпателни боеве и освобождават град след град, село след село. Руските войски проявяват невиждан героизъм и мъжество, особено при обсадата на силно укрепената от турците крепост Плевен и при отбраната на Шипченския проход.
На Шипка руските воини и българските опълченци проявяват чудеса от храброст и самоотверженост, отбивайки стотици пъти ордите на Сюлейман паша в изключително трудни зимни условия, при липса на достатъчно бойни припаси. Отбраната на Шипченския проход има извънредно важно военно-стратегическо значение. Нашият народ с право я нарича „Шипченска епопея”. Шипка и Плевен решават изхода на войната. Разбитата армия на Сюлейман паша е принудена да капитулира.
Българското население възторжено посреща руската армия, която го освобождава от многовековното турско робство. Нашият народ отлично разбира цената на свободата. Повече от 200 000 руски воини са убити на българска земя. Българският народ високо цени и никога няма да забрави славния дълбокочовечен подвиг на великия руски народ.
За да сведат глави с едноминутно мълчание пред паметника на 13-ти Пехотен полк, дойдоха представители на местна и държавна власт, граждански и политически партии и организации.Поднесени бяха венци и цветя.
На сцената пред арката празникът за дошлите многобройни кюстендилци продължи с празничен концерт с участието на народната певица Бинка Добрева, ВФ „Фолк - арт” и ДЮТА „Кюстендилче”.









Kuber press