За Международният ден на планината туристи от ТД „Осогово“ гр. Кюстендил избраха разходка в планината Люлин,съобщи за “Кубер прес”, Силвия Михова секретар на ТД Осогово –Кюстендил.
Маршрутът започна от от гр. Банкя по алеята на здравето, покрай десния бряг на Градоманската река през красива широколистна гора. Първата спирка за кратка почивка бе язовир Михайлово - идеално място за отдих сред уют и спокойствие. Дивотинският манастир "Света Троица" бе следващата ни спирка. Той е действащ мъжки манастир. Основан е по времето на цар Петър през Х в. През Средновековието е важен просветен център. През турското робство е неколкократно опожаряван и възстановяван. В началото на ХІХ в. в него е създадено килийно училище. Тук е отсядъл Васил Левски. През последните години е основно ремонтиран. Църквата е построена в Атонски стил и представлява малка, еднокорабна и кръстообразна постройка. Мястото е изключително живописно и диво, а манастирът е ограден от гористи хълмове и бързи, пенливи потоци.
„Наоколо полето беше притихнало, отдавна бяхме забравили за зимния студ, за черната кал и режещият вятър. Бяхме в плен на съвършената природа и не усещахме нищо освен блаженство и хармония. Не ни се разделяше с тази опияняваща и романтична гледка, но пътят до Банкя беше дълъг, а на нас ни предстояха още планирани обекти, а и денят преваляше…“- споделиха туристите.
В центъра на Банкя посетихме църквата "Св. Кирилик и Юлита". Тя е построена на мястото на едноименен манастир от времето на Второто българско царство. Иконостасът е паметник на културата. На 15 юли православната ни църква почита паметта на светите мъченици Кирик и Юлита. В непосредствена близост до нея, минахме и покрай Вазовия дъб. Под клоните на това дърво е отдъхвал и се е вдъхновявал народният поет Иван Вазов в началото на миналия век.
Из „Утро в Банкя“
„ ...Утренната тишина действува гальовно и успокоително на душата; аз я чувствам как прониква благодатно в мене, заедно със свежестта и животворния дъх на утренния въздух.
Изпитвам чувството, като да съм нов човек, освободен от бремето на тревоги и грижи, изпитвам, като едно дете, радостта на живота, на живота неначет от скръбта. И тиха радост ме пълни, че гледам тия тихи долини, тия тихи гори, тия тихи пространства, това тихо небе. И става ми леко, леко! И мисъл ми иде, че не може да съществува страдание в пазвите на тая хубава природа, че не трябва да съществува то, когато всичко туй диша отрада и тишина, и спокойствие, и кани към щастие и...благодарствена молитва. А сега той се чува, благодарственият химн, сред утренния мир той се възнася из песента на дъбите, из мирисът на тревите, из диханието на въздуха, из дъното на душата ми,празнуващи насталий триумф на светлината въз мрака...
Автор:Силвия Михова
Kuber press |
