Сигурна съм, че много „градски” хора, пазят в себе си спомен за някоя селска къща, спомен за мирис на трева или бумтяща печка, край която са слушали бабините и дядовите приказки,разказва за “Кубер прес”,Силвия Михова секретар на ТД- Осогово Кюстендил.
Тези спомени скътаваме някъде дълбоко в мислите си, така както скатаваме, в прашните ракли, остарелите вещи, с които все пак ни е трудно да се разделим завинаги, захвърляйки ги на боклука. �ма дни, в които ни се ще да поровим в миналото и просто ей така, без причина, да надзърнем в скрина, за да си спомним... Едно такова топло чувство и позабравени спомени завладяха мен и туристите от ТД „Осогово“ гр. Кюстендил, когато по предложение на Катето Хаджийска посетихме родното и място село Церовива – местността Бело каменье. Десетки са сигурно, така наречените „обезлюдяващи” селца пръснати в различни части на България. Церовица е близо до Кюстендил, само на около двадесет километра. Определено бяхме попаднали на място, като че ли забравено от цивилизацията, но не и от Бога.
Мечтали ли сте за вълнуващо и романтично пътуване изпълнено с десетки незабравими спомени. Ето това се случи на нас, защото бяхме избрали нашето приключение да започне с пътуването с най-„бързия влак“ в страната – от гр. Кюстендил – до с. Гюешево. Сред многоцветната палитра от топли есенни цветове, през прозорците на влака пред очите ни изникваха една по една къщите – малко поразкривени, кирпичени, с дървени порти и тук-там поразрушени дувари... Малкото хора, които виждахме по още сънените спирки, бяха все възрастни, отрудени мъже и жени. От дете помня, че хората на село се поздравяват, така е прието, така е човешко, така ме е учила баба... А те отговаряха на поздравите ни с усмивка върху набраздените си лица. Най-човешката усмивка, която съм виждала и която пазя в спомените си – от моето детство. Голяма част от групата нищо не беше чувала за това прелестно място, на което бяхме попаднали.
Знаехме, че планината се казва Лисец и пролета бяхме изкачили нейния първенец – връх Връшник, но от срещуположната посока. След един час пътуване слязохме на спирка Царовица и Катете, която беше много развълнувана от предстроящото ни пътешествие ни запозна с маршрута. Първо пресякохме буйната река Бистрица и навлизайки във вековната дъбова гора, разбрахме откъде идва името на селото. Церът е вид дъб, кой преобладаваше по маршрута ни.





Kuber press