Събудили се рано, рано сутринта, туристите от ТД „Осогово” град Кюстендил този път се отправиха към предизвикателството между красивите била на Завалска и Руй планина,предаде репортер на “Кубер прес”.
Първата отбивка бе мегалитния уникален старинен храм-кладенец-телескоп при село Гърло. Започваше новото ни приключение, което се оказа доста по-красиво и екстремно от предишните. Древният кладенец при село Старо Гърло е съоръжение с висока сложност за построяване. Ние, хората от ХХІ век, само можем да се удивляваме на знанията и опита на древните архитекти и строители. С прост строителен материал – камък, те са съградили това уникално, сложно съоръжение, без да използват никакво спойващо вещество, без вар или хоросан. Кладенецът е открит през 70-те години на ХХ век, от археолог Димитрина Митова – Джонова.
Според откривателката такъв тип строежи не са типични за тракийската култура. Тя свързва кладенеца с културата „Нураги”. Археолозите смятат, че е от 12 в.пр.н.е. или от преди 32 века. Ако е вярно, значи храма е най-стария градеж в Европа. Запазен е идеално, като че ли е строен наскоро. Целият район около старата част на село Гърло е уникален, като природна красота и исторически артефакти. На малка площ има – некрополи, укрепления, римска вила, църквата, римска баня, праисторическо селище, храма, римски път. Намирани са парчета керамика, датирани към къснобронзовата епоха. Предполага се, че на съмия връх е имало светилище, свързан с култа към слънцето.
След като се насладихме на всичките тези уникати се отправихме към Ябланишкото ждрело при село Банкя. Река Ябланица е сътворила един удивителен пролом с множество водопади, прагове, еврозионни котли, изворчета, пещери, спиращи дъха скални стени и кули. Забележително е съчетанието на вода, скали и растителност. Само на няколко квадратни метра се срещат десетки дървесни, храстови и тревни видове. Това ждрело ни плени още в началото му и категорично е по-красивото от Трънското, но да не забравяме, че това е природа, а тя не може да се сравнява и да се каже кое е по-хубаво от другото. Над Зелени вир ждрелото се стеснява и пътеката става наистина екстремна - почти изцяло е изградена от мостчета над реката и стръмни стълби. Поизгнилите дъски на мостчетата навеждат на мрачни мисли - какво ли ще се случи, ако някоя не издържи тежестта на човек, а шума на бушуващите води не носи успокоение. Пътеката се превръща в низ от мостчета, стълби и парапети до скалите. На места е трудно за преминаване, но уникалните гледки възнаграждават за усилията да се стигне до това девствено кътче. След кратка почивка ни чакаше още 3 часов преход до хижа Руй, където беше и нощувката ни. В уютната хижа, чудесното гостоприемство, под звуците на китарата оставихме душата на воля да препуска в магията наоколо.
Кулминацията за следващият ни ден бе изкачването на връх Руй, издигащ се на 1706 метра. Той е най – високата точка на едноимената планина и има величествен пирамидален вид. Склоновете на Руй са голи и тревисти. Върха е с две коти. Български и сръбски връх Руй, заобиколен от три гранични пирамиди.Изкачването му е трудно, но от върха са откриват чудни гледки към България и Сърбия. Виждат се страховитите скали в района на ждрело на река Ерма в Сърбия. От тук при ясно време се открива чудесна гледка към Гребен планина и Влашка планина, Рила, Осогово, планините на Краището, западните дялове на Балкана и планините в Сърбия със скалните венци над Погановското ждрело.
Kuber press |
