Туристи от ТД „Осогово”-Кюстендил, през две планини до прекрасния Охрид в Македония, съобщи за “Кубре прес”, Силвия Михова секретар на ТД “Осогово”-Кюстендил.
Поредната впечатляваща екскурзия на туристите от Туристическо Дружество „Осогово“ град Кюстендил с приятели от Ямбол, София и Русия и водачи от македонския град Велес предложи преминаване през планините Баба, удивително богата на малини и боровинки, планината Галичица и достигна до Охридското езеро и прекрасния Охрид. В рамките само на четири дни група от 28 души успя да разгледа и да се впечатли в Македония от античните градове Стоби и Хераклея, споменатите вече две планини с циркусите Мало и Голямо езеро (Пелистерски очи) в Баба планина, Преспанското, Охридското, Дебърското и Маврово езеро; Варошки манастир „Свети Архангел Михаил” в подножието на средновековната крепост Маркови кули над град Прилеп, манастира „Свети Наум” край Охридското езеро, женския манастир „Свети Георги Победоносец” край Дебърското езеро и Бигорския манастир „Свети Йоан Предтеча” край Маврово, както и градовете Прилеп, Битоля и Охрид със Самуиловата крепост и останалите му красиви забележителности.
Пътуването започна с близо час закъснение заради успиване на един от туристите, но за сметка на това границата на ГКПП „Гюешево” бе премината безпрепятствено и без много забавяне. По пътя край Велес в автобуса се присъединиха местните македонски водачи Йован Павлов, Васко Георгиевски и алпиниста Борче Солунски, участвал в експедиция до Еверест през 1989 година. Началната точка за разглеждане в първия ден бе античният град Стоби между реките Черна и Вардар, чиито останки са най-големият археологичен комплекс в Македония. Разположен е на около 80 километра южно от столицата Скопие. Основан е от племето пеони, които заселяват югозападните райони на траките, наричани Пеония. Градът е родно място на писателя Йоан Стобей.
След това бе посетен Варошкия манастир „Свети Архангел Михаил” над град Прилеп, закътан в подножието на средновековната крепост Маркови кули. Според местни предания, манастирът е построен от кралете Вълкашин и Марко през 14 век. В началото на 19 век манастирът напълно запустява, а на 28 април 1861 година е възобновен. През същата година при изкопни работи за възстановяването на манастира в района на църквата е открит Варошкият надпис - старобългарски епиграфски паметник от 996 година. От манастира се разкрива прекрасна гледка към град Прилеп, в който бе отделено достатъчно време за обяд и разглеждане на центъра. Прилеп е наричан също Градът под Марковите кули, защото се намира близо до кулите на легендарния герой Крали Марко, и Град на тютюна.
Предстоеше разглеждане на още един античен град Хераклея Линкестис. Основан е в средата на 4 век пр.н.е. от македонския цар Филип II Македонски в северозападната част на Македонското царство в котловината Пелагония в близост до съвременния град Битоля. Името на града произлиза от Херакъл, митологичния герой, смятан за родоначалник на македонската царска династия Аргеади, а Линкестис (от гръцки земя на рисове) е античното име на областта. Последната спирка за деня бе град Битоля. Градът е втори по големина в страната с население от 74 550 жители. Разположен е на река Драгор в източната част на котловината Пелагония, в подножието на планината Баба (Пелистер).
Името произлиза от старобългарското обитѣль, манастир. Името е споменато в Битолския надпис на цар Иван Владислав като Битола. В града се намира къща-музей „Гоце Делчев“, посветена на водача на ВМОРО Гоце Делчев, и университет „Климент Охридски“ с около 5 000 студенти.
Приятелят на Васко в Битоля - Никола Томовски, който е художник и изографисва църкви и рисува изключително красиви икони, гостоприемно прие и почерпи по-голяма част от групата в ателието си. Под звуците на песни на неговата сестра Виолета Томовска, която е много популярна изпълнителка в Македония, както и други изпълнения се заформи дори хоро на една от уличките в старата чаршия. Вечерта завърши с обичайните песни под съпровода на китарата на Румен Миленков.
Рано сутринта на втория ден автобусът закара групата почти до края на асфалтовия път в Баба планина. На около 1300 м.н.в., започна дългия ни преход през планината до най-високия й връх Пелистер (2601 м.н.в.), На върхът е разположен огромен ретранслатор. Минахме покрай езерата Малко (2180 м.н.в.) и Голямо (2218 м.н.в.), където бе разположена хижата за втората ни нощувка. Планината често се нарича и Пелистер, въпреки че това е само името на нейния най-висок връх. Със своите 436 кв. км тя е тринадесета в Македония. Приблизително 65% от планинския масив на Баба се намира на територията на Македония, останалите 35% са на територията на Гърция. В планината има 24 върха над 2000 метра н.в. Най-известни са: Пелистер (2 601 м – трети в Македония, след Голем Кораб и Титов връх), Илинден (2 542 м), Два гроба (2 514 м), Стив (2.468 м), Ветерница (2 420 м) и Муза (2 351 м). В планината има останки от полеви болници от Първата световна война.
Kuber press |
