С изложение изложение на богородични и обредни хлябове в което се включиха над 20 читалища от община Кюстендил стартира тазгодишния празник на хляба Панагия- Въздигане на хляба, отец Иван благослови всички за здраве и берекет, с пожелание за мир, любов и щастие във всеки български дом и всяко семейство,това се случва църковния празник „Успение на Пресвета Богородица” или „Голяма Богородица” в града под Хисарлъка,предаде репортер на “Кубер прес”.
Изложението на обредни хлябове се проведе в градинката пред Обреден дом, където по традиция се включват читалищата от община Кюстендил. Три девойки раздадоха на присъстващите едно от Трите Богородични питки, които по традиция се разчупват в 12 часа но обяд.Те бяха замесени и изпечени вчера от възрастни жени и момичета девойки от село Соволяно, в двора на черквата "Св. Теодор Тирон".
На щандовете на читалищата можеше да се видят: обредни хлябове-пити и погачи за жътва, венчавка, прохождане на дете, за кумата и мн. други.
”За поредна година читалището в Гърляно “Отец Паисий-1936” участва в Патагията –и се представяме със свой собствен щанд ,където има традиционния за нашия край зелник, баница със зелено,със сирене, гевречета ,голяма питка.Всичко което днес представяме е дело на местни жени от селото които цяла нощ месиха за да сме готови за днес.Хората ценят традицията Панагия –въздигане на хляба, месец преди празникът те се захващат с организацията”,каза Силвия Китанова председател на читалището в село Гърляно.
На щанда същото читалище беше лика на Божията майка и Младенеца които грееха от изпечена и украсена пита. „От лебо по-голямо нема”, беше девизът на масата на с. Ябълково.
Масите с хлябовете, зелниците, баниците и др. произведения яха украсени с цветя, слънчогледи, житни класове, гроздове и други плодове, които ражда кюстендилското поле.
Деца се учеха да стриват с камък житото, да замесват хляб. „Панагия” е името, с което се нарича Богородица, въздигането и обредно разчупване на хляба, неговото преломяване и изяждане заедно. Традицията повелява от замесването на хляба – от жътвата, през нощвите, та до пещта, да се предава със сърце и любов от майки и баби на дъщери и внуци – също като красотата на вдъхновението. Точно на обяд бе отслужен водосвет за здраве и благоденствие.
В замесването на свещения насъщен хляб традицията е заложила символа за раждането на живота, за майчинската ласка, която възпитава и учи децата, за грижите, с които се отглежда човек, за насладата от труда, за това как Земята е създадена, за да ни храни, но и ние да я почитаме за плодовете й, за благодарността към най-великото творение на Съзидателя – живота.
Kuber press |
