Красиви и впечатляващи места из някои от страните на бивша Югославия плениха вниманието на кюстендилски туристи от ТД „Осогово“ гр. Кюстендил в продължение на четири дни,съобщават ото ТД Осогово Кuстендил.
Градовете Ниш, Чачак, Ужице и Лесковац, манастирът Жича, както и селцето Мокра гора с местната теснолинейка – Шарганска осмица, и етно селото Дървенград на Емир Костурица в Сърбия; Вишеград в Босна и Херцеговина с моста на Дрина и „Андричград“ или „Каменград“, изграден пак от Костурица в чест на най-значимия писател на бивша Югославия Иво Андрич, малка частица от предлагащия уникални красоти парк Дурмитор с Черно езеро и Змийско езеро, град Жабляк и моста на Тара в Черна гора предизвикаха вълнение и станаха обект за създаването на богат снимков материал и незабравими спомени.
Автобусът с 30 туристи тръгна от Кюстендил и премина през ГКПП Олтоманци, Босилеград, Власинско езеро и Сурдулица, за да се стигне до първата спирка за деня в град Нищ, където бе отделено достатъчно време за обяд и разглеждането на местни забележителности, сред които най-голямата е Нишката крепост. Тя е обект е на културното световно наследство на ЮНЕСКО и е сред най-големите и най-добре запазените крепости в централната част на Балканите. Разположена е на десния бряг на река Нишава върху нисък хълм, свързан с широк мост през реката с центъра на града. Крепостта е с османски произход от началото на 18-и век (1719-1723). Изградена е върху останки от укрепления - древноримски, византийски и средновековни, се простира върху площ от 22 хектара. В крепостта има метеорологична станция, която осигурява данни за синоптични прогнози за града. В нея се провежда Нишкият кинофестивал от 1966 година. Иначе градът има население 213 075 жители и е разположен на река Нишава. До 1878 г. сърбите имат Ниш за български град. В античността градът се нарича Найсус. Той е роден град на Константин Велики. Посетена бе и Челе кула (Кулата от черепи), която е уникален паметник, издигнат от черепите на падналите въстаници в битката за Чегар. В тази битка загиват около 3000 въстаници и двойно повече еничари, за да напомня какво се случва с онези, тръгнали срещу новата османска власт. Кулата е изградена от общо 952 черепа. С течение на времето кулата е занемарена и повечето от черепите изчезват или са повредени.
След това предстоеше изминаването на още една немалка дистанция до град Чачак с междинна спирка до манастира Жича в близост до град Кралево. Основан е в началото на 13-и век от великия жупан Стефан Първовенчани и е седалище на първия сръбски архиепископ Сава и неговите наследници до средата на века. През Средновековието е традиционно място за коронация на сръбските владетели. Манастирът е 800-годишна обител с катедрална църква в наситеночервено. Той е претърпял значителни разрушения по време на османската власт, но все още в църквата могат да се видят стенописи от 14-и век, които в момента се реставрират. В този манастир е извършена коронацията на Стефан II Неманич през 1217 г. като крал на Рашка. Коронясването е извършено от първия глава на самостоятелната сръбска църква и брат на краля – свети Сава.
Самият град Чачак не предложи нищо кой знае какво като забележителност, но пък за сметка на това пък настроението в първата вечер от екскурзията бе приповдигнато със забавни истории и традиционните песни и хора под съпровода на водача на групата Любомир Младенов и неговата китара. На мястото на днешен Чачак е съществувало средновековното селище Градац. Населението на града днес е около 70 000 души. Той се намира в област Шумадия, известна като „Сърцето на Сърбия”. Областта е известна с шумадийския рокендрол, възпят и в песента „Чачак” на легендарната фолк певица Лепа Брена (б.а. истинско име Фахрета Яхич), и шумадийския чай, представляващ греяна ракия с карамелизирана захар. В центъра на града има музей с малка историческа и етнографска сбирка, както и 800-годишна църква – „Свето Възнесение”.
Последва пътуване по предлагащата внушителни гледки долина на река Лим и достигане до въпросния ГКПП край селцето Устибар, където след около 15 минути чудене местните граничари и митничари, помещаващи се в нещо като фургони или бараки звъннаха няколко телефона и отказаха да пропуснат автобуса, препращайки го на съседен ГКПП само на около 8 км, но удължил с около поне 50 км пътя до град Жабляк (б.а. население около 2000 души) в Черна гора с преминаване пак през сръбска територия за кратко и на нов ГКПП край село Ябука. По време на пътуването се изля проливен дъжд, който не спря почти до обяд на следващия ден. Точно заради лошите метеорологични прогнози и предупреждението на местните хора от Жабляк, че никой не тръгва при такива условия високо в планината, пропадна изкачването на най-високия връх на Черна гора Боботов Кук (2523 м.н.в.) в парка изключително красивия парк Дурмитор, входът за който е 3 евро. Площта на парка е над 390 квадратни км и в него са разположени 18 ледникови езера. Той е признат от ЮНЕСКО за световно наследство през 1980 г. За сметка на пропуснатия връх след спирането на дъжда бяха посетени Черното езеро и Змийското езеро и отделено време за обяд в Жабляк. Част от парка Дурмитор е каньонът на река Тара - вторият по големина в света, след Гранд Каньон на река Колорадо в САЩ и под защита на ЮНЕСКО от 1977 г. Любопитен факт е, че водата на Тара може да се ползва за пиене, без да е необходимо да преминава през специални пречиствателни системи. Реката е известна и с едно от най-трудните рафтинг трасета в Европа.
Групата се полюбува на каньона от прочутия Джурджев мост, свързващ двете страни на каньона. Височината му е 150 метра и е известен е с това, че е един от най-високите автомобилни мостове в Европа. Някои хора от групата се възползваха от местна атракция да се пуснат по въже от единия до другия край на каньона успоредно на моста. До вечерта автобусът стигна и до град Ужице, където бе последната нощувка преди завръщането към България. Нямаше време за разглеждане на забележителности, сред които средновековна крепост, но на сутринта някои от групата посетиха неделна литургия в църквата Свети Марко, намираща се в близост до хостела, в който работеха млади хора с най-различни националности – Австралия, Испания, Нова Зеландия и Канада, направлявани умело от сръбска девойка, отделила повече от два часа, за да препише дословно всички данни от личните карти на всички и учудвайки се, че в тях има подробности като бащино име, ръст и дори цвят на очите. Направи впечатление, че по време на неделната литургия в църквата Свети Марко, съвпаднала и с празника на Света Марина, всички жени заставаха отляво, а всички мъже от дясната страна. След закуската предстоеше най-дългият преход от цялото пътуване със спиране за разглеждане на прочутия със сръбската скара град Лесковац. Градът е разположен в Лесковската котловина и през него преминава река Ветерница. Според местна легенда в подножието на хълма в близост до днешния град е имало езеро, което пресъхнало и на същото място поникнало лесково дърво. Оттам произлязло и името на града — Лесковац. Днес градът е известен с фестивала Рощилиада, фестивал на сръбската скара - увияч, плескавица, кебапчета, вешалица и печени прасенца. По-голяма част от групата не пропусна възможността да похапне от специалитетите на популярната сръбска скара.
Оставаха още 160 км до завръщането в Кюстендил с преминаване отново на ГКПП Рибарци в Сърбия и ГКПП Олтоманци, а с влизането в родината за подобаващ завършек на вълнуващата екскурзия за кюстендилци и гости от София, Пловдив и Пещера традиционно зазвучаха химнът „Мила родино”, „Моя страна, моя България” на Емил Димитров, Дунавското хоро и други патриотични песни.
Текст и снимки: Георги Красимиров Георгиев, ТД „Осогово” Кюстендил
Kuber press |
