Туристи от ТД Осогово- Кюстендил и Пробищип и тази година изкачиха най-високия връх на България и Балканския полуостров - Мусала 2925,4 м.н.в. в планината Рила,съобщи за “Кубер прес”, Силвия Михова секретар на ТД Осогово Кюстендил. Следващият ден посетиха природния феномен Черната скала край курорта Боровец и екопътеката Бели Искър край едноименното село.
Първият ден от двудневната екскурзия бе посветен на изкачването на връх Мусала. Групата от над 60 туристи с малки почивки на хижа Мусала, Алековото езеро и Леденото езеро изкачиха върхът. Името на върха е останало от времето на Османското владичество. Според някои схващания то произлиза от арабското „мус Аллах“ – „пътят към Бога“ или „място близо до Бога“, „място за молитва“, „молитвен връх“. „Мусалла“ също се нарича и камъкът, върху който се полагат покойниците в джамията. Според други виждания произходът на името е от арабското „Мусалат“, означаващо „доминиращ“, „господстващ“. От 1950 г. до 1962 г върхът е носил името Сталин. По-висок е с 8 м от връх Митикас в планината Олимп (Гърция) и с 11 м. от връх Вихрен в планината Пирин.
През лятото върхът се посещава от множество туристи от целия свят и опашката за снимки на пирамидата на върха и за печати в метеорологична станция на Националния институт по метеорология и хидрология към БАН е огромна.
Завръщането ни към лифта на Ястребец завърши с инцидент. На пътят между хижа Мусала и лифта жена от македонските гости си счупи крак. За късмет точно в този момент на пътя се появи с джип Павел Шаклев, човека стопанисващ стара хижа Мусала. Разочарованието на всички бе голямо. Този дългогодишен планинар отказа да ни помогне. Предложихме възнаграждение и той трябваше само на 2-3 км да закара пострадалата туристка до лифта. Оставаше много малко време до затварянето на кабинката и носейки я на ръце и с помощта на присъединили се за помощ велосипедисти с колело стигнахме до лифта. Чувство на огромно възмощение от отношението на дългогодишен планинар, отказващ помощ в планината и благодарност към всички, които помогнаха ни разделиха с красивата планина.
Вечерта в хижа Шумнатица премина с обичайните за ТД „Осогово“ - Кюстендил песни и хора под съпровода на гайда. Очарова ни гостоприемството и чистотата в хижата.За следващия ден бяха предвидени два по -леки прехода. Първият от тях бе около 5 км до природната забележителност Черната скала. Намира се над началото на р.Марица, до курорт Боровец. Мястото е обявено през 1974 г. за природна забележителност. Името на скалата се свързва с това, че от атмосферното влияние била почерняла. Представлява висока скала над р. Марица, в близост до нейните извори. От нея се разкрива страховит изглед към съседните поли на планината Рила и долината на р. Марица. Скалата е с доста мрачна слава. Разказват, че е била използвана, като инструмент за терор и насилие още по време на османското владичество. Има сведения, че преди и след 9 септември 1944 г. там са намерили смъртта си десетки неудобни на тогавашната власт хора от съседните села. На скалата има поставен метален кръст в памет на жертвите.
Вторият за деня предвиден преход бе по екопътека "Бели Искър" до едноименното село, на 9 километра от град Самоков. Пътеката се намира точно на границата на Национален парк Рила. В началото на пътеката има паркинг. Дължината и е около 7,5 км и се изминава за между 2 и 3 часа. Денивелацията е 300 м, лесно достъпна е, а местата за отдих и барбекюта изобилстват. По протежение на пътеката има изградени осем големи и пет малки моста, като всеки има име. Най-дългият от тях е мост 4, както се разбира и от името му – "Дългия". Точно срещу първия мост се намира местността Орлови скали, с най-висока точка връх Соколец (2021 м.н.в.). След мост 6 срещу са скалните местности – Самоковище и Виднище. Между мост №7 и мост №8 има заслон, оборудван с пейки за сядане и е изградено място за отдих пред него. Обособени са още пет места за отдих - Езерото, Камъка, Средорек, Здравец и Къщата. На подходящи места между мостовете са поставени информационни табели, разказващи за съответната местност, както и за различните елементи на природата, които могат да се видят в природата по пътеката - водата, скалите, животните и растенията.
След края на прехода удовлетворените туристи, някои от които утолиха жаждата си с бира в центъра на село Бели Искър, поеха с автобуса обратния път към Кюстендил.
Текст и снимки: Георги Красимиров Георгиев, ТД Осогово Кюстендил
Kuber press |
