Днес се отбелязва църковният празник Свети Дух,в тази връзка членовете на кюстендилското дружество ”Св.св.Кирил и Методи” ,панихида в църквата „Свето Успение Богородично”. почетоха жертвите паднали в борбата за свободата на Македония -отбелязаха Свети Дух- духът на страдалницата Македония ,каза пред медии адвокат Анани Константинов председател на дружество „Св.св.Кирил и Методий” –Кюстендил,предаде репортер на “Кубер прес”.
Той припомни,че след Нъойския договор когато България е разграбена от великите сили,и за да не се загуби паметта на българите загинали за свободата на Македония е било прието ,че църковния празник Свети Дух е духът на страдалницата Македония,което честване официално продължава до 1945 година.По думите на адвокат Константинов ,след това националната памет както и днес започва да се губи ,на практика освен ,че е Светия дух не е известен като църковен празник още по-малко като ден за почитане на сънародниците ни жертвали се за свободата на Македония.
Националната памет в момента е много силно притъпена от към възпитание, патриотизъм и добродетели.Затова,смята още той сме свидетели на пълна бездуховност по отношение на националната ни история.
”Кюстендил е вратата към Македония защото се намираме най-близко до нея.Оттук са преминали десетки чети за освобождението на Македония.През местността равна нива в село Жиленци,община Кюстендил се е намирал сборния пункт на четите които са тръгвали към Македония.”,категоричен е адвокат Константинов.
Той поясни,че сдружението всъщност възстановява бившето македонско братство”Св.св.Кирил и Методи”,учредено през 1919 веднага след първата световна война. От дружество „Св.св.Кирил и Методий”-Кюстендил са инициатори за изграждането на паметниците:на загиналите във войните кюстендилци, а Македония,на 13-ти Рилски,пехотен полк, и възпоменателния камък на равна нива.Председателя на патриотичната ,местна ,организация коментира официалното отсъствие на подобни празници и дати за отбелязване в календара на събитията в Кюстендил,припомняйки-за не изнесените знамена на Георгъовден.
Анани Константинов добави риторично”как да има национална памет, когато официалната власт не ги интересува”.В тази връзка той каза,че обмисля разговор с представители на общинския отдел ”Култура и духовно развитие и с кмета Паунов,въпреки че не би могъл да обхване всичко-за да може в града да бъдат чествани и отбелязвани дни като 26 януари битката при Булаиар.
Адвокатът не пропусна да спомене,че на паметникът на Тодор Александров са изписани 30 имена на български бойци дали живота си за свободата на Македония,добавяйки че през 1928 година по искане на сръбската страна съоражението е било премахнато,наши дни-дружество „Св.св.Кирил и Методий” - го възстановява отново.



Kuber press