Туристи от ТД „Осогово” Кюстендил се качиха на най-високия връх в Сърбия – Миджур (2168 м.н.в.), намиращ се в Стара планина на границата в Сърбия,съобщи за “Кубер прес”, Силвия Михова секретар на ТД Осогово.
В ранната съботна утрин автобусът пое от Кюстендил през София в посока ГКПП Калотина. Ппървата спирка за деня бе крепостта „Момчилов град” в град Пирот. �името означава „селище с кула“. Градът е с население малко над 40 000 души и е традиционно известен с производството на килими. Крепостта в града е от 14 век и представлява средновековен замък с много близка архитектура до крепостта Баба Вида. Според местната легенда тя се свързва с българския войвода Момчил юнак, станал по-късно независим български владетел в Беломорието и Родопите. След кратък обход на крепостта, която не впечатлява с нищо кой знае какво, остана време за закуска и пазаруване в намиращите се в близост магазини и пекарни.
От Пирот пътят продължи към Темския манастир „Свети Георги“ - женски православен манастир, част от Нишката епархия. Разположен е на левия бряг на река Темщица, край село Темска, община Пирот. Съществуващата днес манастирска църква вероятно е строена през 14-и век. На два пъти манастирът е опустошаван, а през 18-и век манастирът се оформя и като книжовно, просветно и поклонническо средище. В него функционира училище, в което се обучават деца от целия регион. От 1878 година Темският манастир е подведомствен на Сръбската православна църква, а от 1924 година е женски, като първите му монахини са от Русия. Днес манастирът е отворен за туристи, които могат да си купят от там освен традиционни църковни атрибути и различни видове ракии. Най-популярна е дюлевата ракия, но е на високи цени – 10 лева за половин литър.
Дойде време и за кратък туристически преход до Пилския водопад, намиращ се на 4,5 километра от село Топли До. Това е третият по височина водопад в Сърбия. Според различните източници височината му варира от 64 до 65,5 метра, а по-високи от него са само Копрен (103,5 метра на 1820 м.н.в. също в Стара планина и община Пирот) и Йеловарник (от 71 до 80 метра на три каскади в Национален парк Капаоник в едноименната планина в Централна Сърбия, известна и като Сребърната планина – най-висока в страната след Стара планина). Пилският водопад (1450 м.н.в.) е открит официално през месец май 2002 година от геолози и алпинисти и се намира под връх Пил (1467 м.н.в.) на Пилския поток, вливащ се в река Темщица. В този район на Стара планина се намират още Чонгулски водопад (43 метра височина) и Куртулски водопад (27 метра височина). Красотата на Пилския водопад бе увековечена от туристите с множество снимки, а след това всички се върнаха по обратния път до село Топли До, където някои утолиха жаждата си с бира от местния магазин – 60 динара (около 1 лев). На път между селата Топли До и Кална автобусът спря заради асфалтиране на участък от пътя, а някои от туристите се позабавляваха с различни народни хора, сред които и задължителното Кюстендилско селско хоро. Работещите по асфалтирането на пътя останаха очаровани и без съмнение се заредиха с достатъчно положителна енергия. По пътя се спря за снимки и до още един водопад – Бигорски, който е също доста красив и впечатляващ.
В село Кална в нещо като хотел от времето на Тито, наречено „Конак Стара планина”, явно не бяха подготвени и не очакваха толкова рано пристигането на групата. Никой не остана очарован от предложените условия. Не ви го препоръчваме!
В съседска на хотела кръчма местни празнуваха по някакъв повод с жива музика (акордеон и контрабас), но и кюстендилци не останаха по-назад и до късно се забавляваха с китара и тъпан, макар и на челници и свещи. В „Конак Стара планина” нямат ток от не се знае от кога... Закуската също закъсня ужасно и групата си тръгна отказвайки се да закуси. В курорта Бабин Зуб стартира прехода до най-високия връх на Сърбия Миджур (2168 м.н.в.) в Стара планина на границата с България. Самият връх географски е на българска територия, като границата се намира на 2 метра. В неговото подножие извират реките Лом и Тимок. Метеорологичните прогнози вещаеха разваляне на времето в следобедните часове на неделята, което наложи и по-ранното тръгване към върха..
Преходът до върха е 8 километра, като за повечето хора от групата се оказа най-труден и стръмен в първите 1-2 километра. Пътеката си е много добре маркирана и очертана като път до върха, който почти през цялото време бе обвит в мъгла и не се виждаше в далечината. Групата се разкъса на две групички, но така или иначе всички се качиха до върха. Беше доста ветровито, а целият преход продължи не повече от 5 часа и половина, а едва когато всички се върнаха в курорта Бабин Зуб започна леко да вали. �маше достатъчно време и за обяд, след което предстоеше обратния път към България и Кюстендил.





Текст и снимки: Георги Георгиев, Туристическо Дружество „Осогово“ Кюстендил