Ето, че дългоочакваните четири почивни дни от месец май тази година настъпиха. Донесоха и малко дъжд със себе си, но ние – туристите от ТД „Осогово” град Кюстендил се надявахме да минем между капките,съобщи за “Кубер прес”,Силвия Михова секретар на ТД Осогово. Програмата ни беше повече от амбициозна – Златоград, връх Вейката, пещерата „Утробата”, ”Вкаменената сватба” до село Зимзелен, Перперикон, „Каменните гъби” до село Бели пласт и град Кърджали.
Пътуването до Златоград ни отне доста време, преминавайки през дъждовни и сухи участъци от страната. В смръщеното време слязохме от автобуса, за да обиколим етнографски ареален комплекс „Златоград” – един музей на открито, в който времето сякаш е спряло преди повече от 100 години, за да ни покаже как е изглеждал тогава градът. Дъждът ту се появяваше от ниските облаци, ту ни оставяше още време за да обиколим спокойно занаятчийските работилнички, сладкарницата с кафе на пясък и баклава, прекрасната църква в комплекса и различните къщи и музейни експозиции.
Вечерта в уютната механа на къщата за гости „Гюмюрджийски снежник” в село Горно Къпиново сред родопски специалитети и звуците на китарата оставихме душата на воля да препуска в магията наоколо. На сутринта след вкусната закуска, приготвена от гостоприемните ни домакини, тръгнахме към връх Вейката, висок 1463 мнв и най – южна точка на България. Част от групата реши да икономиса усилия и прие предложението на Ваклин, нашият домакин, да ги извози с джип, докъдето е възможно. � така от общо около 4,5 часа изкачване до върха щяха да останат не повече от три. Малка част от туристите останахме традиционалисти и поехме пеша към върха още отначало. Не след дълго групите се събраха, защото първите вече се връщаха, неприятно изненадани от силния вятър и мъглата, появила се на пътя им. След кратко убеждаване повечето отново поеха с нас към върха. От билото вече се виждаше Гюмюрджийския залив, или както гърците го наричат Порто Лагос. В дъното на хоризонта се мержелееше и остров Тасос, който отвреме навреме изчезваше за кратко в мъглата. След като преодоляхме връх Три кладенци и след около 4 часа ходене от началото, вече развявахме българското знаме на най – южната точка на прекрасната ни Родина. Направихме снимки за спомен под напористия вятър и поехме обратно за втората ни нощувка в Горно Къпиново. Вечерта, горди от постигнатото, настроението беше още по – приповдигнато.
Третият ни ден започна без изненади – вкусна родопска закуска. Сбогувахме се с Ваклин и Людмила и си обещахме до нови срещи. На път за хижа Боровица преминахме през град Кърджали и село Енчец. До самия край на язовир „Кърджали” оставихме автобуса и поехме към пещера „Утробата”, превърнала се в символ на изпълняван древен ритуал в почит на Богинята – майка. След около един час приятна разходка по еко – пътека се озовахме пред пещерата. Тя е дълбока 22 метра, като последните 6 са изкуствено прокопани от хората, за да оформят пътя на слънчевия лъч, оплождащ Богинята – майка в точно определен час от годината. Търпеливо изчакахме да влезем в пещерата, тъй като имаше много хора, желаещи да постоят сред енергията на това магично място. Непознат мъж запя "Делю хайдутин" в пещерата и времето спря. Настръхнахме онемели сред вълшебството. Върнахме са по обратния път до автобуса и тръгнахме за Перперикон. В ранния следобяд бяхме на светилището, където ни чакаше Георги Кючуков - колоритният екскурзовод, знаещ всичко за това свято място. След още час и половина вече и ние знаехме достатъчно след задълбочената беседа на Георги. Тръгнахме си доволни, всеки отнесъл със себе си частици спомени от миналото величие на Перперикон.
Вечерта бяхме гости на манастира на отец Боян Саръев в град Кърджали - "Успение Богородично". Усещането беше, че сме попаднали за кратко в рая сред тишината, прекрасните градини и спокойствието наоколо. За последния ден остана да посетим скалните феномени "Вкаменената сватба", недалеч от Кърджали до село Зимзелен и "Гъбите" до село Бели пласт. За времето между двете природни забележителности посетихме историческия музей в град Кърджали. Това е един от най - богатите музеи в страната откъм експонати. Помещава се на три етажа в прекрасна сграда, проектирана от руски архитект и строена през 1920 година. На трите етажа са подредени различни експозиции - историческа, геоложка с прекрасни минерали и етнографска.
минерали и етнографска. След като програмата ни беше изпълнена на 100 %, доволни си тръгнахме към Кюстендил. Всеки от нас се беше докоснал до прераждащата сила на �зточните Родопи. Мислено благодарихме за прекрасните мигове, подарени ни от великата природа на България. � с нетърпение очакваме следващите предизвикателства от календарния план на ТД "Осогово". Може би това беше една добра тренировка за приключението "Черна гора", което ни предстои през месец юли. Ще видим...

Автор: Любомир Младенов