Каньона „Задънен дол“ е наистина задънено място, който се отваря към коритото на река Искър,съобщиха за “Кубер прeс” от ТД Осогово. Постепенно обаче, долът се всича все повече и повече в скалите, стените му се издигат и след един висок каменен праг в най-долната част, височината им достига няколко десетки метра. В дола са разположени Задъненка - една от най-дългите пещери в Карлуковския карстов район и Контрабаса - една от най-красивите. Там са също и Овнарската пещера, която има вход с доста впечатляващи размери. Мястото е живописно, красиво и интересно - дори и без да "броим" пещерите. В дола е изградена и екопътека, но нейното състояние не беше много добро - мостчетата бяха здрави, но част от парапетите при някои слизания имат нужда от подсилване.
На връщане към пещерният дом пътeчĸaтa ни отведе до сĸaлния мaнacтиp „Cвeтa Мapинa“. Хoдeнeтo до него cтaвa мнoгo интepecнo, тъй ĸaтo пътeĸaтa нa мecтa ce гyби, минaвa пo cĸaлитe, a ĸъдeтo я имa e мнoгo тяcнa, тyĸ-тaм cтpъмнa. Xyбaвoтo e, чe имa мeтaлнo въжe зa oпopa, здpaвo пpиxвaнaтo в cĸaлитe. Ha мecтaтa, ĸъдeтo пътeчĸaтa cъвceм пpeĸъcвa или пъĸ имa peзĸи cĸoĸoвe, имa cлoжeни мaлĸи, нo мнoгo cтaбилни мeтaлни cтълби. He e чaĸ тoлĸoвa „xapд“ тypизъм, нo e интepecнo. Maлĸo пpeди мaнacтиpa имa eднo дъpвeнo мocтчe. Cлeд нeгo ce oтĸpивa и caмият мaнacтиp. Maнacтиpът ce cъcтoи oт цъpĸвa и мaлъĸ двop. Пocтpoeнa пpeз 14-и вeĸ и cпopeд ĸpaтĸaтa иcтopичecĸa cпpaвĸa, зaлeпeнa дo вxoдa й ce cмятa зa yниĸaлeн пaмeтниĸ нa Бългapcĸoтo cpeднoвeĸoвиe. Билa oбитaвaнa oт мoнacи – иcиxacти.
Новооткритата за посетители пещера Венеца бе първата ни отбивка за вторият ни ден. Намира се до с. Орешец. За съжаление въпреки, че имахме резерващия за посещение от преди 2 месеца бяхме посрещнати по много скандален начин. Заради закъсението ни от 20 минути, разбира се по уважителни за нас причини /лошите пътища/ бяхме наказани. Не ни пуснаха осветлението в пещерата. С наши фенерчета и припряните крясъци на младата екскурзоводка криво ляво преминахме през нея. Иначе пещерата е найстина изключително красива и богата на образувания. Разочаровани от контрастите – красотата на природата и лошото отношение на екскурзовода, което е недопустимо за новооткрит обект се питахме какво ще видим около Белоградчик?
На входа на града ни чакаше усмихнат нашия екскурзовод - Емил Цанков. И ето, изненадите ни започнаха. Белоградчик е град, който съчетава антична, средновековна и съвременна история с красива природа и множество вдъхновяващи изгледи. Става дума за толкова много места, че една седмица не стига. Неправилно е разбирането, че щом сте били на Калето и в Магура, сте видели всичко и няма за какво повече да идвате – скалите се разпростират на около 100 км2, а около тях има още много интересни и красиви места. А много зависи и кой ще Ви го е покаже – възможно е да сте били тук и да сте видели, но да не сте чули най -интересното. Нашата група имаше големият късмет и точното попъдение.
Първо отидохме до скалното светилище Чачин камък, разположено на изток над града. Извисена скална площадка с огромен панорамен изглед - един от най-хубавите наоколо. В скалите има изсечени ритуални кладенци, единият от които с утробна форма, както и различни петроглифи. Увлекателната беседа на Емил Цанков ни запозна с еднаквостта на ред символи от Чачин камък и Магура, както и на нарочната форма на стар обреден гроб. Разказа ни за значението на символите и тяхната употреба в светилището и в Магура. Анализирахме ред сцени от пещера Магура, сред които на сцената с прераждането, която разкрива технологията за създаване на цар, а след това направихме и аналогия с по-късните тракийски обреди за посвещаване на царете. Разясни ни нагледно как са използвани утробната щерна и обредният гроб, както и за какво е служело светилището Чачин камък.
Мегалитната двуетажна пещера Лепеница бе следващото място, към което се отправихме. Пещерата Лепеница е уникална със своите два открити етажа. Това се дължи на изкуственото й оформяне. Така е придадена удивително правилната форма на свода на втория етаж.
Беседата включи представяне на особеностите на пещерата, звуковите ефекти, астрономически наблюдения, медитативни качества, история и находки, легендата за пребиваването на основателя на Богомилството, Боян Мага, както и връзки с други скални светилища от района.
Силно препоръчваме походът до Лепеница, на тези който все още не са я посетили, защото мястото найстина е уникално. Впечатляващи гледки, звукови ефекти, богата история, възможност за организиране на пикник и занимания.
Белогрдачишките скали са известни основно с това - скалните образи. И наистина ги има в изобилие още повече, че винаги сме прави в това, което виждаме. Те са толкова много и са разпръснати на толкова голяма площ, че още никой не ги е виждал всичките. Изумителните каменни склуптури са изваяни в продължение на около 40 млн. години. Въздействието им се дължи на червения цвят на пясъчниците, наслоени някога на дъното на огромно море. С фантастичните очертания – фигури на хора, замъци и животни – те ни пренасят в един приказен свят. Където и да застанеш, накъдето и да погледнеш все скали, извисени от дълбините на страховити пропасти, разнообразни и примамливи, в които всеки може да различи според богатството на фантазията си нови фигури.
За съжаление разходката ни беше към своя край и трябваше да се разделим с нашият екскурзовод. С обещания за следващи срещи нашата група потегли към град Враца.
Третият ден от нашата екскурзия започна с посещение на пещера Леденика. Тя се слави с едни от най-красивите формирования, като „Проходът на грешниците“ и „Езерото на желанията“. Езерото е дълбоко не повече от 0.50 см. – синтрово езеро, което според поверията, „изпълнява желания“ на всеки потопил ръката си в него. В пещерата се намира най-популярната зала на Балканите – „Концертната зала“. Тя е много огромна и името и идва заради невероятната акустика, в която Врачанската филхармония често изпълнява симфонични концерти. Нашата група също изпя две песни и се наслади на невероятната и акустика.
А ето, вече сме на Божия мост. Трудно човек може да остане безразличен към цялата величествена картина, която се откроява пред очите му, когато посети Божият мост. Това е уникална природна забележителност. Каменното чудо е образувано в продължение на много, много години от река Лиляшка, която си е пропрявала път през варовиковите скали и е изваяла този впечатляващ феномен. Мостът се състои от огромни каменни сводове и дебели и мощни колони, оформящи обширни зали, в които навлиза слънчева светлина. Той има височина към 20 метра и е широк около 25 метра. Точно под него се намира един истински лабиринт от малки пещери, чиято общо дължина е 100 метра.
Чувствата, които се надигат у всеки, когато си там са преклонение и възхищение към уникалните способностите на природата и приказния рай, който е създала тук, на земята. В миналото Божият мост е представлявал всъщност пещера, но под въздействието на природните сили високите й тавани се срутват частично. Мостът е обявен за защитена природна забележителност през 1964 година с цел да се опази непокътнато това невероятно и безценно богатство. Съвсем близо са разкрити останките от древна крепост, простираща се край местността Борованска могила и датираща още от римско време.
Уникално е! Просто те побиват тръпки и изпитваш непознато за ежедневието усещане! Посетете го! Ще се почувствате по-други!
Достоен завършък на нашата екскурзия бе разходката ни във Враца. Сгушен в Балкана, не случайно мотото на града е „Град като Балкана – древен и млад”. Историческият музей пази разнообразие от находки и експонати от античността и Средновековието. Разхождахме се в тишината и разглеждахме – чистите улички, музейте, 13 метровата кула на Месчиите. Старинни сгради, чистота, паметници и статуи, кокетни кафенета, романтични ресторантчета, Гледаш, снимаш, радваш се.
В края на нашето приключение се почувствахме не изморени, а напротив – заредени с енергия от приятните емоции.
Автор:Силвия Михова-секретар на ТД“Осогово“ гр. Кюстендил.
Kuber press |
