Броят на умрелите през 2015 г. е 2 473 души, при 933 родени деца
Текущата демографска ситуация в областта през 2015 г. се характеризира с продължаващо намаляване и застаряване на населението,съобщават за “Кубер прес”
-от НСИ Кюстендил. Задълбочава се дисбалансът в териториалното разпределение на населението. Намалява абсолютният брой на живороденитe и коефициентът на обща раждаемост, който е под средния за страната. Увеличава се броят на умрелите лица и коефициентът на обща смъртност, но намалява детската смъртност. Броят на сключените граждански бракове и на бракоразводите намалява.
Към 31 декември 2015 г. населението на област Кюстендил е 126 014 души, което представлява 1.8% от населението на България и нарежда областта на 20-о място по брой на населението в страната (фиг. 4). В сравнение с 2014 г. населението намалява с 1 955 души, или с 1.5%.
Мъжете са 61 371 (48.7%), а жените - 64 643 (51.3%), или на 1 000 мъже се падат 1 053 жени. Броят на мъжете преобладава във възрастите от 1 до 54 години. С нарастване на възрастта се увеличават броят и относителният дял на жените от общото население на областта.
Продължава процесът на остаряване на населението. В края на 2015 г. лицата на 65 и повече навършени години са 32 679, или 25.9% от населението на областта. В сравнение с 2014 г. делът на населението в тази възрастова група нараства с 0.6 процентни пункта, а спрямо 2001 г. увеличението е с 5.8 процентни пункта.
Процесът на остаряване е по-силно изразен сред жените отколкото сред мъжете. Относителният дял на жените на възраст над 65 години е 29.9%, а на мъжете - 21.8%. Тази разлика се дължи на по-високата смъртност сред мъжете и като следствие от нея по-ниската средна продължителност на живота при тях.
В регионален аспект делът на лицата на 65 и повече навършени години е най-висок в общините Невестино (53.9%), Трекляно (38.5%) и Кочериново (35.6%) от населението на съответната община. Най-нисък е делът на възрастното население в община Дупница - 22.9% (фиг. 2).
Към 31.12.2015 г. децата до 15 години са 14 935, или 11.9% от общия брой на населението в областта, като спрямо 2014 г. този дял се запазва.
На регионално ниво относителният дял на населението под 15 години е най-висок в общините Дупница - 13.4%, Кюстендил - 12.0%, Сапарева баня - 10.9% и Рила - 10.6% от населението на общината. Най-нисък е този дял в община Трекляно - 3.0%.
За област Кюстендил към 31.12.2015 г. общият коефициент на възрастова зависимост е 60.7%, или на всяко лице в зависимите възрасти (под 15 и над 65 години) се падат по-малко от две лица в активна възраст. За сравнение, през 2014 г. този коефициент е бил 59.1%.
Остаряването на населението води до повишаване на неговата средна възраст, която от 42.7 години през 2001 г. нараства на 44.7 години през 2010 г. и достига 47.2 години в края на 2015 година (фиг. 3).
Процесът на остаряване се проявява както в селата, така и в градовете, като в градовете средната възраст на населението е 44.8 години, а в селата - 52.6 години.
Тенденцията на остаряване на населението води до промени и в неговата основна възрастова структура - под, във и над трудоспособна възраст. Влияние върху съвкупностите на населението във и над трудоспособна възраст оказват както остаряването на населението, така и законодателните промени при определянето на възрастовите граници при пенсиониране. За 2015 г. тези граници за населението в трудоспособна възраст се запазват както през 2014 г. - до навършването на 60 години и 8 месеца за жените и 63 години и 8 месеца за мъжете.
Населението в трудоспособна възраст към 31.12.2015 г. в област Кюстендил е 71 600 души, или 56.8% от цялото население, като мъжете са 38 604, а жените - 32 996. Въпреки увеличаващата се възрастова граница за пенсиониране трудоспособното население е намаляло с 1 753 души, или с 2.4% спрямо предходната година.
Към края на 2015 г. над трудоспособна възраст са 38 399 души, или 30.5%, а под трудоспособна възраст - 16 015 души, или 12.7% от населението на областта.
Към 31.12.2015 г. в градовете живеят 87 083, или 69.1%, а в селата - 38 931, или 30.9% от населението на областта.
Неравномерно е разпределението на населението по общини в област Кюстендил. Общо 77.2% от населението на областта живее в двете най-големи общини - Кюстендил и Дупница, и двете с население над 40 хил. души. С брой на населението под 10 хил. души са останалите седем общини, които обхващат 22.8% от населението в област Кюстендил.
Най-малка по брой на населението е община Трекляно, която е и най-малката община в страната. В нея живеят 889 души, или 0.7% от населението на областта. Най-голяма е община Кюстендил - 55 706 души (44.2%). След нея е община Дупница с население от 41 551 души, или 33.0% от населението. В останалите общини населението е следното: Бобов дол - 8 142 (6.5%), Сапарева баня - 7 024 (5.6 %), Кочериново - 4 837 (3.8%), Бобошево - 2 888 (2.3%), Рила - 2 689 (2.1%), Невестино - 2 288 (1.8%).
Три са общините, чието население се увеличава през 2015 спрямо 2014 г. - Трекляно - с 42.2%, Бобошево и Кочериново, съответно с 6.1 и 1.1%. В община Рила броят на населението се запазва. При всички останали общини има намаление на населението, като най-голямо е то за общините Невестино - 3.4% и Дупница - 2.2%.Основните фактори, които влияят върху измененията в броя и структурите на населението са демографските процеси - раждаемост, смъртност и миграция.
През 2015 г. в област Кюстендил са регистрирани 933 родени деца, като от тях 926 (99.2%) са живородени. В сравнение с предходната година броят на живородените намалява с 60 деца, или с 6.1%.
Коефициентът на обща раждаемост през 2015 г. е 7.3‰, а през предходните 2014 и 2013 г. той е бил съответно 7.6 и 7.0‰.
Броят на живородените момичета (480) е с 34 деца по-голям от този на живородените момчета (446), или на 100 родени момичета се падат 92.9 момчета.
В градовете и селата на областта живородените са съответно 734 и 192 деца. Коефициентът на раждаемост в градовете е 8.3‰, а в селата - 4.9‰. През 2014 г. тези коефициенти са били съответно 8.8 и 5.1‰.
Коефициентът на раждаемост общо за страната през 2015 г. е 9.2‰, а през предходните 2014 и 2013 г. той е бил съответно 9.4 и 9.2‰. Коефициентът на раждаемост общо за ЕС-28 през 2014 г. е 10.1‰ по данни на Евростат.
В регионален аспект най-висока е раждаемостта в общините Кочериново - 8.3‰, и Дупница - 7.8‰. С най-ниска раждаемост през 2015 г. са общините Невестино и Трекляно - съответно 3.4 и 1.3‰. (фиг. 5).
Съществено значение за намалението на раждаемостта оказват и измененията във възрастовата структура на родилните контингенти (15 - 49 навършени години). Трябва да се има предвид, че близо 86% от живоражданията в областта се осъществяват от жените на възраст от 15 до 34 години. Тези раждания през 2015 г. са 793 и са намалели спрямо 2014 г. със 7.7%, а в сравнение с 2001 г. - с 27.8%. Броят на жените в тази възрастова група намалява основно поради по-малкия брой момичета, които влизат във фертилна възраст, и емиграционните процеси.
Запазва се тенденцията на увеличаване на броя на децата, родени от жени на възраст над 35 години които през 2015 г. са 125 и се увеличават спрямо 2014 г. с 1.6%, а в сравнение с 2001 г. - със 135.8%.
Тоталният коефициент на плодовитост е един от основните показатели, характеризиращи плодовитостта на жените. През 2015 г. в област Кюстендил средният брой живородени деца от една жена е 1.67. През 2014 г. той е бил 1.72 деца, а през 2001 г. - 1.17. За сравнение, през 2015 г. коефициентът на плодовитост за страната е бил 1.53 деца от една жена, през 2014 г. - 1.52, а през 2001 г. - 1.24.
В област Кюстендил средната възраст на жените при раждане на първо дете се увеличава от 23.5 години през 2001 г., като достига 25.6 години през 2014 г., а през 2015 г. - 26.5 години.
От 2000 г. се наблюдава трайна тенденция на увеличаване на извънбрачните живородени деца (фиг. 6). Техният относителен дял нараства от 30.2% през 2000 г. на 34.8% през 2001 г. и на 44.9% през 2005 година. През 2015 г. броят на живородените извънбрачни деца е 596, или 64.4% от всички живородени. Относителният дял на извънбрачните раждания в селата (65.1%) е по-висок отколкото в градовете (64.2%). Високата извънбрачна раждаемост е резултат от значителното нарастване на броя на фактическите съжителства сред младите хора.
Броят на умрелите през 2015 г. е 2 473 души. Спрямо предходната година броят на умрелите се увеличава с 14 случая, или с 0.6%. Нивото на общата смъртност продължава да е твърде високо в областта (фиг. 7).
Коефициентът на обща смъртност в област Кюстендил е 19.5‰, а за страната - 15.3‰. През 2014 г. в областта този коефициент е бил 19.0‰. Общо за ЕС-28 коефициентът на смъртност през 2014 г. е 9.7‰. С най-висока смъртност се отличават общините Трекляно - 50.2‰, Невестино - 44.7‰, и Бобошево - 28.5‰. Този показател е най-нисък в община Кюстендил - 17.6‰.
Смъртността сред мъжете (20.7‰) продължава да бъде по-висока в сравнение със смъртността сред жените (18.3‰). През 2015 г. на 1 000 жени умират 1 071 мъже. Продължават и силно изразените различия в смъртността сред градското и селското население. Коефициентът на смъртност е по-висок в селата (27.3‰) отколкото в градовете (16.0‰).
През 2015 г. в област Кюстендил коефициентът на детска смъртност е 3.2‰. След достигнатото високо равнище през 2003 г. - 15.8‰ (най-висока стойност от 2000 г. досега) има спад през 2005 г. на 3.4‰, след което отново този коефициент се увеличава и достига 7.9‰ през 2012 година. През 2015 г. област Кюстендил е сред областите в страната с най-нисък коефициент на детска смъртност, като София (столица) - 2.5‰ и Габрово - 3.8‰.
В регионален аспект през 2015 г. в общо тринадесет области коефициентът на детска смъртност е по-нисък от средния за страната (6.6‰). Най-висока стойност на коефициента на детска смъртност е регистрирана в областите Ловеч (12.9‰) и Сливен (12.8‰).
Регистрираните юридически бракове през 2015 г. в област Кюстендил са 334 - с 16 по-малко спрямо предходната година. От всички регистрирани бракове 72.8% (243) са сред населението в градовете, докато в селата са сключени 91 брака. Коефициентът на брачност е 2.6‰ , като през 2014 г. той е бил 2.7‰, през 2013 г. - 2.0‰, а през 2001 г. - 3.6‰.
Броят на разводите в областта през 2015 г. е 183 и е с 22 по-малък от този през 2014 година. От всички прекратени бракове 76.0% се отнасят за населението в градовете.
През 2014 г. в преселванията между населените места в област Кюстендил са участвали 1011 лица.
От всички, които са променили своето обичайно местоживеене вътре в областта, 50.2% са мъже и 49.8% - жени.
Относителният дял на преселилите се от градовете в селата (58.1%) е по-голям отколкото в обратното направление - „село - град“ (18.5%).
1 151 души са променили своя настоящ адрес от областта в други области на страната, а 889 души са емигрирали в чужбина. От изселващите се от област Кюстендил най-голям брой са избрали областите София (столица) и Благоевград за свое ново местоживеене - съответно 680 и 134 лица.
Това са и областите, от които идват най-много заселници в областта. От област София (столица) са се преместили 705 души, от област Благоевград - 323 души, а от всички останали области на страната общо 404 лица са дошли да живеят в област Кюстендил през 2015 година.
Лицата, които са сменили местоживеенето си от чужбина в България, или потокът на имигрантите включва български граждани, завърнали се в страната, както и граждани на други държави, получили разрешение за постоянно пребиваване в страната. През 2015 г. 200 лица са променили своето обичайно местоживеене от чужбина в област Кюстендил.
Броят и структурите на населението се определят от размерите и интензивността на неговото естествено и механично (миграционно) движение.
Разликата между живородените и умрелите представлява естественият прираст на населението. След 1990 г. демографското развитие на страната се характеризира с отрицателен естествен прираст на населението. През 2015 г. в резултат на отрицателния естествен прираст, населението на областта е намаляло с 1 547 души.
Намалението на населението, измерено чрез коефициента на естествения прираст, е минус 12.2‰ . Коефициентът на естествения прираст в градовете е минус 7.7‰, а в селата - минус 22.4‰, или намалението на населението в област Кюстендил в резултат на естествения прираст се дължи предимно на негативните демографски тенденции в селата.
В регионален аспект с най-голямо намаление на населението вследствие на високия отрицателен естествен прираст е област Видин - минус 16.7‰, следвана от областите Монтана (-13.2‰), Габрово и Перник (-12.5‰), и Кюстендил (-12.2‰).
През 2015 г. всички общини в областта имат отрицателен естествен прираст.
С най-малки по стойности коефициенти на отрицателен естествен прираст са общините Дупница (-10.0‰) и Кюстендил (-10.2‰). С най-голямо намаление на населението вследствие на високия отрицателен естествен прираст са общините Трекляно, Невестино и Бобошево, в които той достига съответно минус 48.9, минус 41.2 и минус 21.0‰.
Съществено влияние върху броя и структурите на населението в област Кюстендил през 2015 г. оказва и механичният прираст (нетното салдо от външната миграция), който също е отрицателен - минус 408 души. Той се формира като разлика между броя на заселилите се и изселилите се от областта. В резултат на отрицателния механичен прираст най-голямо е намалението на населението във възрастовата група 10 - 19 години - 467 души, следват възрастовите групи 0 - 9 - 70 души, и 20 - 29 - 51 души.
През 2015 г. шест общини в областта имат положителен механичен прираст. Най-голям е прирастът в община Трекляно - 301 лица, Бобошево - 226 лица и Кочериново - 145 лица.
С най-голямо намаление на населението в резултат на отрицателния механичен прираст са общините Кюстендил (-628 лица) и Дупница (-500 лица).
Kuber press |
