ТД „Осогово“ гр. Кюстендил проведе по проект „Зелена директна линия“ поход до връх Виден (1487 м.н.в.) – най-висок в Конявската планина и част от Виденския дял. Проектът „ Зелена директна линия“, се финансира в рамките на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009 – 2014 г. Туристическото дружество е в партньорство с 5-то ОУ „ Хр. Ботев�, 4-то ОУ „ �ван Вазав“ и Природоматематическа гимназия „ Проф. Ем. �ванов“ – гр. Кюстендил. Бяха поканени експерти по биология и зоология от София. Конявска планина е най-голямата по площ планина в българската част на Краището. Тя се простира между градовете Земен, Кюстендил, Дупница и Радомирската котловина. �ма шест дяла, най- високи и атрактивни от които са Виденския и Ришкия. Групата от деца и експерти по биология и зоология посети Виденския дял и изкачи първенеца на планината връх Виден (1487 м), чието име идва от панорамната гледка, която предлага. Върхът е оголен, тревисто-скалист и е извисен над Кюстендилската котловина, привличайки погледа от километри. заради огромния радио-р� �леен и телевизионен ретранслатор, чийто антени се забелязват отдалече. Кулата на върха е пусната в действие на 4 октомври 1969 г. и покрива с радио и телевизионен сигнал цялата Кюстендилска и част от Пернишка, Благоевградска и Софийска област. Виденски дял на Конявската планина е осеян навсякъде с десетки хиляди червени планински божури, чийто мирис се носи надалече из въздуха и привлича стотици пчели да събират прашец от ароматните му съцветия. Ако пролетта не закъснее, това място, застлано буквално навсякъде с дъхавите цветове на кървавочервения божур би създало впечетление у посетителя, че се намира в земния рай, защото и усещането, и аромата, и гледката са напълно равностойни на това райско място. „В района на връх Виден има приблизително 460 вида висши растения, от които две са записани в световната Червена книга на изчезващите видове, а други две в европейската Червена книга на изчезващите видове. Сред защитените растителни видове са пролетно секирче, царско пропадниче, котенце и друг. Общо 86 вида пптици обитават района, който е защитена територия. Като цяло в Конявската планина се срещат и ендемитни видове като жълто и червено Урумово лале, Жълт планински крем, �зточна ведрица, Персийска морина, Златиста раменка, червен и розов Божур (самодивски божур), Червено вълче лико, Сръбско звънче, Жълт равнец, белоцветен и червеникав Дебелец, Скален карамфил с бяло розови цветчета, Дланелистен ветрогон, Ботурче, Дива циклама, Розов минзухар, нежно мъхеста виолетова Съсънка (котенце) и други“ – разказаха ексертите. Богатата флора се допълва с множество ароматни билки: мащерка, риган, жълт кантарион, бял равнец, мента и други. В планината растат почти всички видове гъби: булка, манатарка, горска печурка, сърнела, челадинка и други. Най-добре запазени дървета от естествен изход са видовете космат дъб, цер, благун, горун, бук, обикновен, келяв и воден габър. �ндивидуално се срещат още клен, шестил, полски клен, ясен, явор, бреза, липа, бряст, ясика, трепетлика, чашкодрен, кучешки дрян, леска, червена и синя хвойна. Животинското царство също предлага голямо разнообразие. Въоръжени с фотоапарати, бинокъл, лупа и тефтер младите изследователи откриха следи на сърни, елени, глигани, лисици, зайци, вълци, белки, златки и други. От птиците характерни са соколи, орли, гълъби, гургулици, яребици, славеи, диви патици и други. „В реките, които са запазени в първоначалното си състояние и текат в естествените си речни корита, може да се наблюдават видрата, големия гребенест тритон, поточния рак и други“-обясни Росен, нашият зоолог. Групата се наслади от върха на красивата панорама във всички посоки. От съседния скалист връх Триград се виждат очертанията на трите околни града – Кюстендил, Дупница и Радомир, дали основание на местното население да даде това звучно име на върха. Нашето зимно посещение на тази красива планина ни лиши от възможността да се насладиме на красотата на всичките тези цветя, за които ни разказаха �рина и Росен. Направихме си уговорка, че пролетта, когато цялата планина е осеята с тях ние ще я посетим отново. А сега с натрупаните познания ще се готвим за предстоящите състезания на 25 и 29 февруари.





Kuber press