Група туристи от ТД“Осогово“ гр. Кюстендил посети Рупите, храма на Ванга, град Петрич, хижа Беласица, Лешнишки водопад, Конгуро и Самуиловата крепост. Метеорологичните условия не позволиха изкачването на връх Радомир (2029 м.н.в.), известен сред местните и със старото си име Калабак,предаде репортер на “Кубер прес”.
И така, първото място, на което се спряхме бе Рупите. Това е едно от онези места, чиято природа е в състояние да възхити, вдъхнови и омиротвори. Невероятната красота на тази местност, е способна да създаде у всеки чувство на хармония и спокойствие. Същевременно с това около Рупите цари и един ореол на мистика и енергиен заряд, навярно свързан с факта, че Ванга избира това място за свой дом. В резултат от изригване на вулкана в Рупите има магмени скали. От тях извира минерална вода с температура 75 градуса по Целзий. Храмът „Света Петка Българска“ приютява стотици миряни всеки ден, които искат да се поклонят пред Ванга и да запалят свещи в църквата.
Продължихме към следващата дестинация от нашата екскурзия –хижа Беласица и Лешнишкия водопад. Лешнишкият водопад е с височина близо 7 метра. По време на нашето посещение водопадът бе доста мощен и пълноводен, с много буйни води. Стояхме на мостчето и се радвахме на падащите отсреща води на водопада, а под нас водата на потока буквално кипеше. Доволни, усещахме пръските на водата и дишахме от влажния въздух. Водопадът е образуван от съвсем спокойна и малка рекичка- Ляшнишка. Вековната борба с природата е създала това магическо място, където милиони капчици се разбиват в скалите и светят с различна светлина. Създават причудливи отражения и невероятна феерия от цветове. В скалите има множество дупки и обрасла растителност. Тук природата е била много щедра. Дарила го е с приказна красота. След кратка фотосесия потеглихме към хижа Конгуро, където бе и нашата нощувка.Пътят до нея минава през вековна кестенова гора. Голяма част от групата се възползва от възможността да събере достатъчно количество кестени, които бяха в изобилие.
След цяла нощ проливен дъжд, групата реши, че изкачването на връх Радомир е неразумно и се отправихме към Самуиловата крепост.
Красивият парк край река р. Струмешница е и входа към крепостта. В далечината се виждат величествената бронзовата фигура на цар Самуил в цял ръст и четирите бетонни пилона изградени в най-високата част на хълма, върху руините от средновековната кула. Паметникът на цар Самуил е дело на художника проф. Борис Гондов. Представлява изразителна, величествена фигура в цял ръст, но с превити колене. Владетелят – прекършен не от поражението, а от болката, която ще го убие, по своите осакатени сподвижници. От двете му страни на пана са изобразени релефите на войниците – едновременно трагични и величави. Както със сигурност знаете, при битка в околностите на крепостта византийският император Василий ІІ, наречен Българоубиец, разгромил българската войска, предвождана от цар Самуил и я пленил почти изцяло. Цар Самуил и неговото обкръжение едва успели да се спасят. Съобразно християнската доктрина, пленени християни трябва да бъдат освобождавани след края на войната. Византийският император потъпкал това правило и ослепил пленената 14-хилядна българска войска, като оставил на всеки сто души по един водач. Самуиловата крепост при село Ключ е място не само на една голяма трагедия, но и свидетелство за жестокост, непозната дотогава в историята, нечувано военно престъпление. Няма и не може да има друго определение за ослепяването на 14 000 обезоръжени и беззащитни пленници. А това е по-скоро повод за срам, а не за гордост за Василий Втори.
На какво чудно място сме само – ако хванете картата на България, се намираме в нейния долен ляв ъгъл. На пет километра от нас е македонската граница. Но на толкова е и гръцката, която върви по билото на Беласица…Правим още и още снимки и поемаме обратно – пътят ни чака. А най-хубавото е, че се чувстваме и пречистени, и заредени, и нови. Това беше едно вълшебно пътуване в друго измерение, където се докоснахме до магията на Беласица. Мога само да възкликна: „Заслужава си да се посети отново!”
Автор Силвия Михова-секретар на ТД „Осогово“ гр. Кюстендил
Кубер прес |
