Туристическо дружество „Осогово“, град Кюстендил отново преживя незабравими мигове сред природата с ентусиазираните си членове. Приключението този път бе по маршрут в Рила – Карталска поляна – хижа „Македония“ – хижа „Семково“ – хижа „Трещеник“,съобщи за “Кубер прес”,Силвия Михова секретар на ТД Осогово-Кюстендил. � така, 21-ма туристи се озовахме на „Карталска поляна“ – известна ски дестинация над Благоевград. Оттам зарамихме раниците с най - необходимото (основният багаж оставихме в автобуса, който замина да ни чака на хижа „Семково“) и поехме към хижа „Македония“. Придвижвахме се бавно, защото всеки снимаше прехласнат от пъстрите пролетни килими с цветя и многобройните водопади, появили се наоколо. На хижа „Македония“ обядвахме, пихме по бира, побъбрихме си с хижаря Пепи и поехме към хижа „Семково“. Не избрахме традиционния маршрут през Динков дол, а поехме по деривацията за Белмекен и през Карааланица стигнахме до хижа „Семково“. По този начин си удължихме пътя с около 2 часа, но пък видяхме гледки, които си заслужаваха ходенето. � най – хубавото беше, че дъжда и гръмотевиците, които бушуваха наблизо в планината ни се разминаха. В хижа „Семково“ ни посрещнаха хижарят Милко и помощника му – Шукри. Те се погрижиха по време на престоя ни при тях да не ни липсва нищо – вкусна храна, топла вода и студена бира. Напътстваха ни когато питахме за маршрути наоколо. �зкарахме една незабравима вечер под звуците на китарата, която си носехме с нас и вечните музикални хитове, звучащи от уредбата в хижата. На сутринта след закуската поехме към Вапски езера. �збрахме да се изкачим на билото при „Горни куки“, да достигнем връх Вапа и оттам да се спуснем в езерата. Магията ни преследваше и не искаше да ни изостави цял ден. Първо беше вълшебната гора, с най – причудливо израсли иглолистни дървета, после се появиха лилавите килими с минзухари, които настъпваха отвсякъде, където преспите сняг оголваха земята. Черешката на тортата беше когато излязохме на билото при връх Чемерна. Оттук се разкрива една от най – обзорните гледки в Рила. Любувахме се и на връх Мусала и на Мальовишкия дял и на връх Канарата и на язовир Бели �скър и на какво ли още не. След като подминахме връх Вапа слязохме на Вапски езера. Някои го направиха, спускайки се на дъждобраните си по дългата пряспа от сняг. Така детското и състезателния елемент се появиха отнякъде в нас. Обядвахме и се прибрахме в хижата щастливи от преживяното. Дъждът пак ни се размина за малко. Втората вечер беше още по – емоционална защото се оказа, че водача на групата има хубав повод – годишнина от сватба. � пак песни, хора и танци... На сутринта тръгнахме за хижа „Трещеник“, където щеше да ни чака автобусът. Разделихме се с хижаря Милко с признателност за обгрижването и си обещахме тази раздяла да не трае дълго. След около 6 часа бяхме на хижа „Трещеник“. �злишно е да казвам, че миговете на вдъхновение и преклонение пред великата Рила се нижеха един след друг. Единствено тъга навяваха безогледната сеч и многото изкъртени дървета от тежкия сняг. За жалост нещо от красотата на вечната планина умираше завинаги. Но на хижа „Трещеник“ ни очакваше нова порция емоции. Запознахме се с хижарят �лиян Бучков. Толкова колоритен събеседник не бяхме срещари отдавна. �лиян е написал книга за свещените места в Рила планина и обеща когато му гостуваме в хижата да ни разведе наоколо. Обещахме да го сторим и дълго време не можехме да се разделим с него от омайните му приказки. По обратният път към дома всеки от нас имаше усещането, че макар и за малко се е докоснал до божественото. Така преживяхме 3 незабравими дни сред магията на Рила и направихме генерална репетиция за предстоящото ни приключение в Румъния – изкачване на върховете Негою и Молдовяну в Карпатите от 18 юли.



Кубер прес