На пресконференция екипът на Ларго- Кюстендил и участниците в проведената Кръгла маса на тема: „Достъпът на уязвими групи до здравната система“,представиха доклад за доболнична помощ на здравно неосигурени бременни жени и предложената концепция за това как проблемът може да бъде разрешен. Идентифицираните възможни решения ще бъдат популяризираничрез застъпническа кампания на местно и национално ниво.Събитието е организирано по проект „Общностен мониторинг на здравните услуги в община Кюстендил и застъпническа кампания за Наредба 26 на МЗ”“, финансиран от Институт „Отворено общество” - Будапеща. В тази връзка Сдружение ЛАРГОизлезе с перпоръки за подобряване на достъпа на здравно неосигурени бременни жени до доболнична помощ
Наредба 26 на МЗ за доболнична помощ на здравно неосигурени бременни жени не се прилага масово в страната, защото РЗОК, лекарите-гинеколози, пациентските организации и самите неосигурени бременни нямат информация за тази наредба. Ето защо и екипът на сдружение ЛАРГО възнамерява да повиши нивото на информираност на заинтересованите страни за наредбата и нейното практическо прилагане чрез една целева разяснителна кампания.
Проведените проучвания по проекта доказват, че действително информацията за наредбата е доста оскъдна, трудно достъпна през официалните източници и недостатъчно ясна. Но анализът на резултатите от изследванията показва и още нещо. Дори и да са запознати с наредбата и начинът за нейното прилагане акушер-гинеколозите не са достатъчно мотивирани да я използват, поради административни спънки, забавени плащания, но най-вече, защото в сегашния си вид тази наредба не позволява провеждането на едно надеждно наблюдение на хода на протичане на бременността на здравно неосигурените жени.
Икономическата мотивация от прилагането на Наредба 26 не е в този един-единствен преглед, който е крайно недостатъчен от медицинска гледна точка според всички интервюирани гинеколози. Мотивацията е в поемането на раждането на здравно неосигурената бременна жена, което се покрива от Здравната каса. Гинеколозите, които не водят раждания нямат интерес от прилагането на наредбата и търсят различни поводи да не работят по нея (какъвто е случаят с инициативата на регионалният офис на влиятелно международно НПО в Сливен).
В град като Сливен, който е не само вероятно най-младия град в Европейския съюз (което, трябва да признаем, е и симптом за ниска средна продължителност на живота), но и с най-много болници на глава от населението (6 болници, в които се извършват раждания), е разбираемо конкуренцията за привличане на родилки да стимулира инициативи за тяхното предварително обхващане. В Кюстендил обаче болницата е само една и неосигурените бременни жени така или иначе отиват да раждат в нея. В този смисъл основният стимул за прилагането на наредбата, поемането на раждането, което се покрива от НЗОК, отсъства. Една информационна кампания би насърчила прилагането на наредбата, но в този й вид интервюираните лекари я дефинират като „отбиване на номера”.
Разбира се, повечето участници в проведените по проекта проучвания си дават сметка, че приравняването на медицинските грижи на здравно неосигурените бременни жени с тези на осигурените би имало силно негативен ефект върху мотивацията за плащане на здравни осигуровки, макар от медицинска гледна точка подобно приравняване да би намалило рисковете от усложнения, възникващи при непроследяваните бременности. Най-добре би било, ако се зачитат текстовете на Конституцията и грижата за всички български жени се поема от държавата. Следващият по ефективност вариант е те да имат възможност да си плащат редовно здравните осигуровки, но актуалната социално-икономическа ситуация едва ли е най-добрата среда за това. Ето защо проведените проучвания дават основание да бъдат формулирани следните препоръки:
Първо, да се разшири обхватът на Наредба 26 така че тя да включва поне още един преглед с ехограф и кръвна картина (включително кръвна група) около 32-36-та седмица на бременността. Такава стъпка не би била скъпа, ако се съди по досегашната практика, но би придала смисъл от прилагането на наредбата.
Второ, да се търсят механизми за организиране на прегледите в близост до местоживеенето на неосигурените бременни жени (по добрия пример на Сливен – мобилни кабинети, изнесени кабинети и т.н.), защото практиката показва, че такива жени срещат икономически бариери дори за придвижването до кабинета на акушер-гинеколог, ако той е твърде отдалечен.
Трето, да се извършват предвидените в Наредба 26 генетични прегледи на бременните с висок риск от генетично заболяване. Видно от свидетелствата на лекари, непроследяването води до раждане на генетично увредени деца или не дава възможност за ранно диагностициране, поради което се налага аборт в късен етап на бременността.
Четвърто, да се организира широка информационна кампания за популяризиране на Наредба 26 (още по-добре, ако обхватът й бъде разширен) и се изчистят административните недоразумения, свързани с прилагането й (изискването за направление от личния лекар от казуса в Кюстендил).
Това би намалило рисковете от усложнения при протичането на бременността и раждането на здравно неосигурените жени и би оказало благоприятен ефект върху здравния статус – както на тях самите, така и на децата им. Би намалило случаите на мъртвородени деца. Ще редуцира и броя на децата родени с генетични увреждания, които често биват изоставяни в домове за отглеждане или семейството приема да ги отглежда, но прекъсва нормалния си начин на живот, поне единият родител спира да работи, разходите за здравни и рехабилитационни терапии изчерпват семейния бюджет и домакинството като цяло обеднява. Преките и косвените ползи от разширяване на обема на Наредба 26 са многобройни.
Кубер прес |
