Кои са важните въпроси за допитване до гражданите и как да бъдат зададени?
Има ли разделителна линия между гражданското и експертното говорене?
Съществува ли подценяване на интелектуалния капацитет на гражданите и това ли е причината политическият елит да се въздържа от допитвания?
На тези и други въпроси се опитаха да отговорят социолози, политолози, политици и представители на неправителствени организации по време на проведения в столичния хотел „Радисън“ първи дискусионен форум в рамките на стартиралата на 15 март т.г. Гражданска инициатива „Референдум ДНЕС“. Дискусията бе уважена и от съветника по правните въпроси на Президента на РБ Наталия Киселова, както и от народните певици Светла Караджова и Янка Рупкина - учредители и членове на Гражданско движение „ДНЕС“.
Дебатът бе модериран от социалния антрополог Харалан Александров, който е сред съмишлениците на „Референдум ДНЕС“.
Форумът се проведе под мотото „Допитване до гражданите – защо, кога и как?“, а целта му бе да се потърси обратна връзка за това доколко инициативата на Гражданско движение „ДНЕС“ е навременна и правилно дефинирана, както и какво е мястото й сред други подобни инициативи.
Участниците във форума се обединиха около необходимостта от активизиране на гражданското участие в управлението чрез механизма на референдумите – както на национално, така и на местно ниво. По общо мнение на изказалите се, големият проблем на обществото ни е апатията, отчаянието и обезверяването.
„Обществото ни е заспало, не защото няма мнение, а защото вече е отчаяно и обезверено, за което сме виновни основно ние, политиците“, категорична бе Мая Манолова, народен представител от ПГ „Лява България“. Според нея, „трябва да има ясни правила, когато даден брой хора искат някакви промени, те да се случват. Ролята на референдумите не е да питаме кой какво иска, а да произведат ефект след себе си. Когато хората кажат на даден въпрос „ДА“, то да се реши с „ДА“, а не просто да разберем колко процента от хората искат „ДА“ и колко „НЕ“. Според г-жа Манолова, обаче, съществува и риск референдумите да станат „политическа дъвка и да се злоупотреби с тях“. „Твърдо подкрепям инициативата „Референдум ДНЕС“, тъй като Вие наистина искате да питате гражданите, а не да злоупотребите с подобно допитване“, каза в допълнение Мая Манолова.
„Добре е да се чуе гласът на тези, чиито глас не се чува!“ Така социологът проф. Духомир Минев аргументира личната си ангажираност с инициативата „Референдум ДНЕС“. Според него, много важно е да бъдат привлечени обезверените, апатичните, хората, които са се отказали от участие в процесите на промяна на обществото. „Политиците говорят за реформи, но без да взимат мнението и съгласието на хората. Искаме да ги събудим, да ги насърчим да се включат активно в публичния дебат, тъй като мнението им е ценно за формирането на пълноценна картина на обществените очаквания за промени“, каза проф. Минев.
За апатия и обезверяване говори и проф. Петко Ганчев – философ и историк, бивш дипломат и народен представител. Според него, „вече десетилетия наред наблюдаваме спад на активността у хората. Избранниците от народа са избрани от едно малцинство, а именно от ¼ от всички граждани. Мисля, че освен референдуми по въпроси, които изискват радикални решения, може да се прави и под други форми, в които народът да участва. Трябва да бъдат активизирани регионални референдуми. Може да не е референдум, а например в едно село да има общо събрание, стига да са готови да участват в решаването на даден проблем. Ние имаме нагласи вечно да чакаме някой да реши вместо нас всички проблеми. Когато се наложи сами да си решаваме проблемите и да участваме в решаването им, не знаем какво да правим.“
Според представителя на Асоциацията на индустриалния капитал в България Теодор Дечев, когато елитът започне по-често да се допитва до народа, значи има повече проблеми. „Слава богу, че политиците все още не са се сетили да питат за щяло и нещяло народа и така да прехвърлят отговорността върху хората. Възможна е демокрация на участието на гражданите, но кога елитът пита народа, за да си измие ръцете, и кога за да иска наистина мнението му?“, попита реторично Дечев.
Втората обединяваща позиция сред изказванията на участниците във форума бе за това, че гласът на гражданите трябва да бъде чут и отчитан при формирането на управленските политики.
„Трябва по-добре да чуваме хората. Онова общество, което се управлява по волята на хората, винаги живее по-добре“, каза пред участниците в дискусията социологът Кънчо Стойчев. Според него, парадоксално е, че България се управлява по волята на хората, но се управлява зле отново по волята на хората.
„Не съм съгласен с аргумента „Няма смисъл да питаме народа, народът е прост!“ Фактът, че мнозинството от хората не разбират, например, от изборно законодателство, не ги прави прости“, смята Юлий Павлов (Център за анализи и маркетинг). Според него, абсурдно е, че повечето от тези, които са „ЗА“ задължително гласуване, всъщност не ходят да гласуват. А много от хората, които са против задължително гласуване, са именно тези, които ходят на всички избори. „Въпросът за мажоритарния вот е единственият правилно зададен. Не смятам, че обществото е абсолютно апатично. Мит е, че хората не са активни на избори. Да не забравяме, че на парламентарни избори винаги имаме минимум 60 % активност“, смята още Юлий Павлов.
Изпълнителният директор на "Галъп интернешънъл" Първан Симеонов препоръча „Референдум ДНЕС“ да се съсредоточи върху местни допитвания по локални въпроси. „На въпроса за задължителното гласуване и всеки друг от изборното законодателство хората ще Ви отговорят 60-70 % с „ДА“. Но те не Ви казват „ДА“ на въпроса, а казват „Всичко да се смени! Ние сме ЗА всякаква промяна! „ДА“ на това да се смени системата!“ Народът не е прост! Не е работа на народа да е прав и да знае. По тази причина е измислено народът да излъчва представители, от които се очаква да са прави и да знаят“, категоричен бе Първан Симеонов.
„Политиката е проста работа за почтени хора, само трябва да се вслушаш в хората и тяхното мнение“, заключи народният представител от ПГ „Реформаторски блок“ Иван Иванов. Според него, важно е да се установи защо политическата общност не функционира.
Според преподавателя в УНСС и зам.-председател на ЕНП Надя Миронова, за да има смисъл, тази инициатива трябва да има и лоби, освен гражданската активност. „Одобрявам начина, по който са планирани дейностите в рамките на инициативата, подкрепям подготвените документи и съм готова да работим заедно по тях“, ангажира се г-жа Миронова.
Сред присъстващите на дискусията бяха г-н Александър Димитров от Българската търговско-промишлена палата, председателят на ПГ „АБВ“ г-н Борислав Борисов и народният представител Мартин Иванов.
Предвижда се следващата дискусия в рамките на инициативата „Референдум ДНЕС“ да се състои в края на м. април и да е посветена на изборното законодателство и регламента за политическите партии, след което ще се проведе и допитване до гражданите по формулираните в рамките на дискусията въпроси.
Кубер прес |
