Започнаха протестните действия на кюстендилските учители.
Справедливи ли са техните искания?
Защо точно сега решиха да стачкуват и високите заплати ще разрешат ли многото проблеми в българското образование?
Това са въпросите, които вълнуват учениците, родителите и онези които са свързани по един или друг начин с просветната дейност.
В същото време биват закривани училища съвсем правомерно поради липса на деца, което не дава основание на директорките на училища да вписват „ мъртви души” в списъците, за да запазят работата на колегите си.
Много от жителите на общината търсят индивидуалното си спасение напускайки страната,защото издръжката на децата и учениците става непосилна за повечето семейства.
Объркани и изнервени, не понасяме укорите на детските очи и невъзможността да купим нови учебници на учениците. �скаме живота ни да се подобри, а не сме в състояние да излезем от омангъосания кръг на сивото ежедневие.
Може би тази стачка ще отвори очите на останалите, които също искат и имат нужда от увеличение на трудовите си възнаграждения,защото Кюстендил е сред първенците по брой на безработни в страната, въпреки, че статистиката сочи друго.
Мълчаливият протест и обиколката на 50-ата леки автомобила в града е отчаян опит да се защитим и да повярваме, че нещо би могло все пак да се промени.
Да помечтаем за някакви 1000 лева /това са исканията на кюстендилските учители/ на месец и да се опитаме да си върнем самочуствието, усмивката и авторитета.
Заради уважението което българския учител иска да има, но и което трябва да го заслужи, не може да бъдат ощетявани останалите българи в страната.

�на Василиева