В Кюстендил беше отбеляза Националния празник на страната 3 март -137 години от Освобождението на България от турско робство, тържеството се проведе на Арката пред паметника “Булиар”, празникът откри дете от детска градина с патриотично стихотворение, предаде репортер на “Кубер прес”.На 3,март в националната историческа памет дата е трайно запечатана –като рождения ден на новата българска държавност ,на европейската перспектива на България.Днес от дистанцията на времето можем да кажем,че без ,3,31878 година нямаше да има съединението и Денят на независимостта.Днес си спомняме имената на героите от Априлската епопея,саможертвата на българските опълченци-дали урок на света как един народ се бори и умира за свободата си. Днес си спомянаме още, че на 3 март 1878 г. е подписан Санстефанският мирен договор между Русия и Османската империя, с който се слага краят на Руско-турската война от 1877-1878 г. Войната, която е десета в поредицата от Руско-турски войни, е наречена Освободителна, тъй като довежда до освобождаването на част от българите от Османската империя и създаването на Третата българска държава.
Със Санстефанския мирен договор България възкръсва отново на картата на Европа.
От 1888 г. 3 март се празнува като Ден на Освобождението на България от турско робство. Еднократно като официален празник е отбелязан през 1978 г. по повод 100-годишнината от Освобождението. 10 години по-късно става официален празник.
Руско-турската война започва на 12/24 април 1877 г. с издаден в Кишинев Манифест на император Александър Втори. Включено е и Българското опълчение (12 опълченски дружини), самостоятелна българска доброволческа войска, създадена по предложение на руския генерал Р. М. Фадеев с подкрепата на Българското централно благотворително общество и славянските благотворителни комитети в Русия, които закупуват със свои средства 12 оръдия и голям брой пушки и патрони и ги предоставят на опълченците.
Според плана на руското командване от октомври 1876 г. първоначалното предназначение на Опълчението е да служи като "пеши конвой на главнокомандващия княз Николай Николаевич". Напливът от доброволци не престава и до обявяването на войната през април 1877 г. в Опълчението са зачислени 7444 бойци и 81 офицери в 6 дружини (3 бригади). Командир на българското опълчение е руският генерал Н. Г. Столетов. На 6 май 1877 г. жителите на гр. Самара им подаряват бойно знаме. Самарското знаме е бойното знаме на Трета дружина от Българското опълчение, станало светиня за българския народ в борбата му за национално освобождение. Ушито е по време на Априлското въстание 1876 г. от жителите на руския гр. Самара (откъдето носи и името си), но междувременно въстанието е потушено. Изработено е от монахини от Самарския девически манастир. Направено е от двоен тънък копринен плат с червена, бяла и синя ивица с размери 185/190 см, с пришит в средата от двете страни черен кръст. На лицевата страна в кръста са изобразени славянските първоучители Кирил и Методий, а на другата - Иверската Света Богородица.
Знамето участва във всички боеве на Опълчението. Под него падат 5 знаменосци и сам подполковник Калитин - един от най-способните офицери в руската армия. Самарското знаме е единственото бойно знаме, наградено с орден "За храброст" първа степен (30 август 1880 г.).
Българските опълченци проявяват особено голям героизъм при отбраната на Шипченския проход (9-11 август 1877 г.). В края на декември 1877 г. те вземат участие и в боевете при Шипка и Шейново. След подписването на Санстефанския договор (1878 г.) Опълчението е отделено от състава на руската армия и става основа за изграждането на младата българска войска, наречана Българска земска войска.
Шипченската епопея прави преломът на войната необратим. Боевете на Шипка се водят на най-високите точки на Шипченския проход - връх Шипка (до 1951 г. - Св. Никола, до 1977 г. Столетов) и Орлово гнездо от 9/21 до 11/23 август 1877 г. между войските на Сюлейман паша и руско-българския отряд на ген. Н. Г. Столетов.Днес властта заедно с граждани отдадоха признателност към хилядите герои освободители:руски,украински, белоруски, финландски ,румънски и други народности участвали в руско-турско освободителната война.С минута мълчание със сведени глави на колеен беше почетена паметта на загиналите за свободата на България, общественици и граждани поднесоха венци и цветя пред паметника на «Булиар»руските освободители.
Сред гостите на събитието бяха депутатите Мая Манолова и Петър Петров,областният управител Виктор Янев, кмета на Кюстендил-Петър Паунов, председателят на ОбС-Иван Андонов, представители на различни политически партии,на граждански сдружения и патриотични организации.
Кубер прес |
