В читалище „Братство 1869” гр. Кюстендил председателя на ОбС Кюстендил откри фотодокументална изложба по повод 163-годишнина от рождението на Ефрем Каранов,тя е подредена във фоайето на читалище „Братство” и представя част от живота и делото на просветния деятел, фолклорист и етнограф,съобщиха за “Кубер прес” от читалище „Братство 1869” гр. Кюстендил.
Дейността на Ефрем Каранов е свързана и с активно участие в културния живот на гр. Кюстендил.
Ефрем Каранов оставя неголямо по обем, но интересно по съдържание и разнообразно по тематика творческо наследство - записани народни песни, изследвания в областта на фолклористиката и етнографията. Особено ценни са изследванията му върху дейността на читалище „Братство", автор е на „Няколко думи за Кадин мост", „Богдан юнак, герой от Сръбско-българската война", „Румена войвода", „Очерк из Осоговските планини", „История на Сърбия".Ефрем Цветков Каранов е виден просветен деятел и общественик, фолклорист и етнограф, роден на 28. I. 1853г. /или 1852г./ в гр. Кратово, Македония. Учи в Цариград в българско училище, след което завършва Втора одеска гимназия и славянска филология в Новоросийски одески университет. Работи като преводач и като преподавател в Духовната семинария в Самоков, Заселва се в Кюстендил, където работи главно като учител. За цялостната си педагогическа и обществена дейност Ефрем Каранов получава заслуженото признание на местната общественост и на ръководството на учебното дело в страната. През 1892 г. заедно с учителите Стоян Заимов и Стефан Николов Аврамов той е награден с орден «За гражданска заслуга» — V степен.
Негови ученици са академиците Йордан Захариев, Ем. Попдимитров и др. Поддържа връзки с Марин Дринов, Константин Иречек, Стоян Заимов и др.
Дейността на Ефрем Каранов е свързана и с активно участие в културния живот на Кюстендил. Заедно с по-будни дейци през 1891 г. възстановява дейността на читалище «Братство». Взема участие в различни комисии за театрални представления, вечеринки, построяване на нова сграда за читалището, съдействува за откриване на библиотека и читалня към него.
Важна следа оставя и в музейното дело. През 1897г. в Педагогическото училище основава заедно с директора му Илия Григориев, руски възпитаник, първия в Западна България и третия в страната училищен музей.
В качеството си на уредник в музея организира системно събиране на старини, свързани с бита, историята и културата на гр. Кюстендил, много от които се поставят в постоянна експозиция.
След построяването на новата читалищна сграда през 1907 г. е избран за уредник на читалищния музей, който подрежда и постоянно обогатява. За няколко десетилетия читалищният музей се превръща във важно звено от културната история на града.
Ефрем Каранов оставя неголямо по обем, но интересно по съдържание и разнообразно по тематика творческо наследство – записани народни песни, изследвания в областта на фолклористиката и етнографията. Особено ценни са изследванията му върху дейността на читалище „Братство”, автор е на „Няколко думи за Кадин мост”, „Богдан юнак, герой от Сръбско-българската война”, „Румена войвода”, „Очерк из Осоговските планини”, „История на Сърбия”.
Повечето от творбите му имат стойност и до днес поради значимостта на научните разработки, издирването и събирането на непубликувани досега фолклорни материали от Кратово и околността му, както и поради необходимостта от противопоставяне срещу съвременни фалшификации на същността на българския народностен характер на Македония и на самия Каранов.
Ефрем Каранов почива на 6. XII. 1927 г. Така приключва жизненият път на изтъкнатия и уважаван от кюстендилци «дядо» Ефрем Каранов.” Се посочва още в перссъобщението.
Кубер прес |
