На 6 и 7 септември ТД „Осогово“ организира поход до „Кончето“ в Пирин планина. Въпреки очакванията за неподходящо време по създадена вече традиция автобуса беше пълен. Всички с бодро настроение и бликащ ентусиазъм потеглихме за хижа „Вихрен“-споделя водача Любомир Младенов,предаде репортер на “Кубер прес”. .„Обяздването на Кончето“ го бяхме планирали за неделния ден, защото прогнозата за времето беше по – благоприятна. � за да не губим време и настроение се отправихме към „Муратово езеро“, портата над него и евентуално „Муратов връх“, ако позволи времето. Достигнахме „Муратово езеро“ на 2230 мнв след около час и половина, полюбувахме му се. След още час вече бяхме на „Бъндеришка порта“ на 2500 мнв в подножието на „Муратов връх“. Там се разделя пътя за „Синаница“ и за хижа „Яне Сандански“ на „Попина лъка“. Видимостта беше доста слаба и започна да вали ситен дъжд. В този момент разбрахме, че трябва да тръгнем обратно към хижата. � така без да можем да хвърлим поне по един поглед към връх „Георгийца“ и „Синаница“ се върнахме мокри и щастливи. Безсмъртната легенда за Мурат, Синаница и майка им Георгийца остана зад нас като далечно ехо. След обяда тези, на които мерака за ходене беше в повече отскочихо до най – близкото езеро до хижата – „Окото“ на около 20-30 минути преход. Други се разходиха до „Байкушевата“ мура. Общото между двете групички беше, че се върнаха мокри, защото дъждът се завърна с нова сила. � тогава започна най – емоционалната част от преживяването – вечерта. Този път „оркестърът“ беше въоръжен с две китари, гайда и тарамбука. Националният празник беше отбелязан подобаващо – с много песни и хора. Накрая ни помолиха учтиво да приключваме, защото бяхме просрочили работното време на столовата с повече от половин час. Най – ентусиазираните продължиха още дълго да огласят хижата с песните си, но вече пеейки под дъжда пред хижата. На другият ден сутринта дълго време изчаквахме времето да се смили и да ни позволи да поемем към „Кончето“. Малко след 9.00 часа разбрахме, че това няма да се случи днес. � така с мъничко тъга се качихме в автобуса и си обещахме пак да дойдем. На връщане решихме да заменим разходката по „Кончето“ с такава до „Руенския манастир“ над село Скрино. Това е едно изключително свято място, свързано с живота и битието на покровителят на българите – Свети �ван Рилски. Отидохме до пещерата, където е живял и до обзорната скала с кръста, откъдето често Светеца се е взирал към приказната панорама наоколо. Заредени с много положителни емоции от приятното прекарване си тръгнахме към Кюстендил. � си казахме нещо приписвано на Райнхолд Меснер – първият алпинист изкачил всичките 14 осемхилядника на Земята, че: „За да продължиш напред понякога е необходимо да знаеш кога да се върнеш!“





Кубер прес