В рамките на проект „Доболнична помощ на здравно неосигурени лица“ сдружение ЛАРГО извърши анализ на извънболничната помощ и предложи концепция за здравни грижи за лица, отпаднали от системата на здравно осигуряване,съобщи за “Кубер прес”,Сашо Ковачев от ЛАРГО- Кюстендил. По официални данни в тази група попадат над 2 млн. български граждани. Оптимистичните преценки ги свеждат до около милион. Здравният статус на населението е притеснителен: двойно по-висока детска смъртност от средната за ЕС; почти 3 пъти повече случаи на туберкулоза; инвалидизиране; изолиране от активен трудов и семеен живот. Сдружението предлага да се създадат безплатни медицински кабинети за неосигурени лица с минимален пакет от услуги. Това ще намали случаите на временна и трайна нетрудоспособност, значително ще се редуцират и обажданията към Центровете за спешна медицинска помощ.Предложения решения:Социални кабинети/социални поликлиники Организация, координация и ръководство – общини и Агенция за социално подпомагане.Финансиране от републиканския и общинските бюджети.Минимален пакет от медицински услуги.На пресконференция беше представен проекта “Общностен мониторинг на здравните услуги в ромския квартал „�зток” на гр. Кюстендил” ,той се осъществява от сдружение „Ларго” с финансовата подкрепа на �нститут „Отворено общество”. Проектът цели да изготви своеобразна карта на здравните проблеми в кв. „�зток” и да провокира системни мерки за преодоляването им.показани бяха и основните изводи от проучването.Като цяло жителите на квартал „�зток” се радват на добро медицинско обслужване. Взаимоотношенията с ръководството на кюстендилската болница, с личните лекари и специалистите от здравния център АДРА, който функционира в квартала са отлични. Една трета от жителите на квартала определят здравословното си състояние като добро (оценка 4). Един от десет човека смята, че здравето му е много лошо (оценка 2). В отлично здраве се чувстват 17%. Две трети от анкетираните лица не са търсили услугите на спешна помощ през последната година. 3% отговарят, че са търсили спешна помощ повече от 5 пъти през същия този период. Делът на здравно осигурените лица в квартала възлиза на 60%. Единици са тези, които не знаят дали имат платени здравни осигуровки. Според мнението на ромите от кв. „�зток” двете най-сериозни пречки пред доброто им здраве са 1) липсата на пари за лекарства и 2) ниската здравна култура. 36% от анкетираните лица най-напред отиват при личния си лекар, когато имат някакъв здравословен проблем. Около 30% обаче прибягват към самолечение – най-често питат направо в аптеката за лекарства. 2% търсят помощ от знахари, билкари и народни лечители. �зследването регистрира много високо ниво на отговорност към здравето на децата – девет от десет родители на деца и младежи под 18 г. възраст твърдят, че са им поставени всички задължителни ваксини от имунизационния календар. 84% от родителите водят децата си на редовни профилактични прегледи. 28% от респондентите заявяват, че са се чувствали лично дискриминирани на етническа основа от персонала в болницата. Най-големи са дяловете на хората, които заявяват, че никога не са се чувствали дискриминирани от личните си лекари (70%) и от специалистите в неотложната помощ (62%). Анкетното проучване проведено между 391 човека показва,че 88% имат личен лекар, 12% са казали че не разполагат с такъв.



Кубер прес