Текущата демографска ситуация в областта се характеризира с продължаващо намаляване и застаряване на населението, намаляваща раждаемост и задържащо се високо равнище на общата смъртност,съобщи за “Кубер прес”,Катя Мирчева директор на НСИ Кюстендил. Като положителни тенденции през 2013 г. могат да се отчетат намаляващата обща и детска смъртност и увеличаващата се средна продължителност на живота на населението.
Към 31 декември 2013 г. населението на област Кюстендил е 130 301 души, което представлява 1.8% от населението на България и нарежда областта на 20-о място по брой на населението в страната (фиг. 4). В сравнение с 2012 г. населението намалява с 2 512 души, или с 1.9%.
Мъжете са 63 464 (48.7%), а жените 66 837 (51.3%), или на 1 000 мъже се падат 1 053 жени. Броят на мъжете преобладава във възрастите до 53 години. С нарастване на възрастта се увеличават броят и относителният дял на жените от общото население на областта.
Продължава процесът на остаряване на населението. В края на 2013 г. лицата на 65 и повече навършени години са 31 979, или 24.5% от населението на областта. В сравнение с 2012 г. делът на населението в тази възрастова група нараства с 0.6 процентни пункта като тази тенденция продължава от 2009 година. Спрямо 2001 г. делът на лицата на 65 и повече навършени години намалява с 4.4 процентни пункта.
Процесът на остаряване е по-силно изразен сред жените отколкото сред мъжете. Относителният дял на жените на възраст над 65 години е 14.6%, а на мъжете - 10.0%. Тази разлика се дължи на по-високата смъртност сред мъжете и като следствие от нея по-ниската средна продължителност на живота при тях.
В регионален аспект делът на лицата на 65 и повече навършени години е най-висок в общините Невестино (52.6%), Трекляно (48.5%) и Бобошево (36.4%) от населението на общината. Най-нисък е делът на възрастното население в община Дупница 21.5% (фиг. 2).
Към 31.12.2013 г. децата до 15 години са 15 408, или 11.8% от общия брой на населението, като спрямо 2012 г. този дял се увеличава с 0.1 процентни пункта.
Относителният дял на населението под 15 години е най-висок в общините Дупница 13.3%, Кюстендил 11.9% и Сапарева баня 11.6% от населението на общината. Най-нисък е този дял в община Невестино 3.9%.
За област Кюстендил към 31.12.2013 г. общият коефициент на възрастова зависимост е 57.2%, или на всяко лице в зависимите възрасти (под 15 и над 65 години) се падат по-малко от две лица в активна възраст. За сравнение, през 2012 г. този коефициент е бил 55.4%.
Остаряването на населението води до повишаване на неговата средна възраст, която от 42.7 години през 2001 г. нараства на 44.7 години през 2010 г. и достига 46.6 години в края на 2013 година (фиг. 3).
Процесът на остаряване се проявява както в селата, така и в градовете, като в градовете средната възраст на населението е 44.2 години, а в селата 52.0 години.
Тенденцията на остаряване на населението води до промени и в неговата основна възрастова структура - под, във и над трудоспособна възраст. Влияние върху съвкупностите на населението във и над трудоспособна възраст оказват както остаряването на населението, така и законодателните промени при определянето на възрастовите граници на населението при пенсиониране. За 2013 г. тези граници за населението в трудоспособна възраст са до навършването на 60 години и 8 месеца за жените и 63 години и 8 месеца за мъжете.
Населението в трудоспособна възраст към 31.12.2013 г. в област Кюстендил е 75 688 души, или 58.1% от цялото население, като мъжете са 40 648, а жените 35 040. Въпреки увеличаващата се възрастова граница за пенсиониране трудоспособното население е намаляло с 1 915 души, или с 2.5% спрямо предходната година.
Към края на 2013 г. над трудоспособна възраст са 38 227 души, или 29.3%, а под трудоспособна възраст 16 386 души, или 12.6% от населението на областта.
Към 31.12.2013 г. в градовете живеят 90 279, или 69.3%, а в селата 40 022, или 30.7% от населението на областта.
Неравномерно е разпределението на населението по общини в област Кюстендил. Най-малка по брой на населението е община Трекляно, която е и най-малката община в страната. В нея живеят 613 души, или 0.5% от населението на областта. Най-голяма е община Кюстендил 57 950 души (44.5%). След нея е община Дупница с население от 43 263 души или 33.2% от населението. В останалите общини населението е следното: Бобов дол 8 490 (6.5%), Сапарева баня 7 216 (5.5%), Кочериново 4 863 (3.7%), Бобошево 2 682 (2.1%), Рила 2 755 (2.1%), Невестино 2 469 (1.9%). При всички общини има намаление на населението спрямо 2012 г., като най-голямо е то за общините Невестино и Бобов дол съответно с 4.5 и 3.1%.
Основните фактори, които влияят върху измененията в броя и структурите на населението са демографските процеси - раждаемост, смъртност и миграция.
През 2013 г. в област Кюстендил са регистрирани 920 родени деца, като от тях 916 (99.6%) са живородени. В сравнение с предходната година броят на живородените е намалял с 99 деца, или с 9.6% през 2013 година.
Коефициентът на обща раждаемост през 2013 г. е 7.0‰, а през предходните 2012 и 2011 г. той е бил съответно 7.6 и 8.0‰.
Броят на живородените момчета (452) е с 12 деца по-малък от този на живородените момичета (464), или на 100 родени момичета се падат 97.4 момчета.
В градовете и селата на областта живородените са съответно 739 и 177 деца. Коефициентът на раждаемост в градовете е 8.1‰, а в селата 4.4‰. През 2012 г. тези коефициенти са били съответно 8.9 и 4.6‰.
Коефициентът на раждаемост общо за страната през 2013 г. е 9.2‰, а през 2012 г. 9.5‰. По данни на Евростат за ЕС-28 този коефициент е 10.4‰.
В регионален аспект най-висока е раждаемостта в общините Рила 8.3‰, Дупница 7.6‰. С най-ниска раждаемост през 2013 г. са общините Трекляно и Невестино - по 3.2‰ (фиг. 5).
Съществено значение за намалението на раждаемостта оказват и измененията във възрастовата структура на родилните контингенти. Трябва да се има предвид, че близо 90% от ражданията се осъществяват от жените на възраст от 15 до 34 години, които през 2013 г. са 802 и са намалели спрямо 2012 г. с 9.5%, а в сравнение с 2001 г. - с 27.0%. Броят на жените в тази възрастова група намалява основно поради по-малкия брой момичета, които влизат във фертилна възраст, и емиграционните процеси.
Тоталният коефициент на плодовитост е един от основните показатели, характеризиращи плодовитостта на жените. През 2013 г. в областта средният брой живородени деца от една жена е 1.50, а през 2012 г. той е бил 1.60 деца. За сравнение, през 2013 г. коефициентът на плодовитост за страната е бил 1.48 деца от една жена, а през 2012 г. - 1.50 деца.
Тоталният коефициент на плодовитост общо за ЕС-28 е 1.58 деца през 2012 година.
В област Кюстендил средната възраст на жените при раждане на първо дете е 26.3 години през 2013 г. и спрямо 2012 година се увеличава с 0.2 години.
От 2000 г. се наблюдава трайна тенденция на увеличаване на извънбрачните раждания (фиг. 6). Техният относителен дял нараства от 30.2% през 2000 г. на 34.8% през 2001 г. и на 44.9% през 2005 година. През 2013 г. броят на живородените извънбрачни деца е 545, или 59.5% от всички живородени. Относителният дял на извънбрачните раждания е по-висок в градовете (60.8%) отколкото в селата (54.2%). Високата извънбрачна раждаемост е резултат от значителното нарастване на броя на фактическите съжителства сред младите хора.
Броят на умрелите през 2013 г. е 2 417 души. Спрямо предходната година броят на умрелите намалява със 144 случая, или с 5.6%. Въпреки намалението в абсолютния брой на починалите лица нивото на общата смъртност все още е твърде високо (фиг. 7).
Коефициентът на обща смъртност в област Кюстендил е 18.4‰. През 2012 г. този коефициент е бил 19.1‰. Общо за ЕС-28 коефициентът на смъртност през 2012 г. е 9.9‰. С най-висока смъртност в областта се отличават общините Трекляно - 59.8‰, Невестино - 47.5‰ и Бобошево - 29.1‰. Този показател е най-нисък в община Дупница - 15.8‰.
Смъртността сред мъжете (20.1‰) продължава да бъде по-висока в сравнение със смъртността сред жените (16.7‰). През 2013 г. на 1 000 жени умират 1 141 мъже. Продължават и силно изразените различия в смъртността сред градското и селското население. Коефициентът на смъртност е по-висок в селата (27.9‰) отколкото в градовете (14.1‰).
През 2013 г. в област Кюстендил коефициентът на детска смъртност е 7.6‰. След достигнатото високо равнище през 2003 г. - 15.8‰ (най-висока стойност от 2000 г. досега) има спад през 2005 г. на 3.4‰, след което отново този коефициент се увеличава и достига 7.9‰ през 2012 година.
Общо за ЕС-28 коефициентът на детска смъртност през 2012 г. е 3.8‰.
Различните равнища на смъртност сред мъжете и жените, както и сред населението в градовете и селата, определят и разликата в средната продължителност на предстоящия живот на различните групи население.
Средната продължителност на предстоящия живот общо за населението на областта, изчислена за периода 2011 - 2013 г., е 73.3 години. Tя е под средната за страната 74.5 години. Спрямо предходния период - 2010 - 2012, средната продължителност на живота се увеличава с 0.1 години.
Различната смъртност при мъжете и жените определя и различната средна продължителност на живота при тези категории население. Средната продължителност на живота при мъжете в областта е 69.7 години, а при жените 77.4 години.
Жените живеят по-дълго от мъжете във всички области на България, но най-голяма е разликата между двата пола в областите Сливен (7.9 години) и Кюстендил (7.7).
През 2012 г. общо за ЕС-28 средната продължителност на живота е 80.3 години. При мъжете и жените тя е съответно 77.5 и 83.1 години.
Регистрираните юридически бракове през 2013 г. са 262 с 42 по-малко спрямо предходната година. От всички регистрирани бракове 77.5% (203) са сред населението в градовете, докато в селата са сключени 59 брака. Коефициентът на брачност е 2.0‰, като за сравнение през 2012 г. той е бил 2.3‰, а през 2001 г. - 3.6‰.
Броят на разводите през 2013 г. е 193 и се запазва спрямо 2012 година. От всички прекратени бракове 76.2% се отнасят за населението в градовете.
Най-голям е броят на бракоразводите във възрастова група 40-49 години – 59.6%, като с 21 те са повече при мъжете.
През 2013 г. в преселванията между населените места в област Кюстендил са участвали 595 лица.
От всички, които са променили своето обичайно местоживеене вътре в областта, 50.1% са мъже и 49.9% - жени.
Относителният дял на преселилите се от градовете в селата (38.5%) е по-голям отколкото в обратното направление - „село - град“ (34.6%).
1 205 души са променили своя настоящ адрес от областта в други области на страната, а 674 души са емигрирали в чужбина. От изселващите се от област Кюстендил най-голям брой са избрали областите София (столица) и област Благоевград за свое ново местоживеене - съответно 730 и 161 лица.
Това са и областите, от които идват най-много заселници в областта. От област София (столица) са се преместили 332 души, от област Благоевград 124 души, а от всички останали области на страната общо 284 лица са дошли да живеят в област Кюстендил през 2013 година.
Лицата, които са сменили местоживеенето си от чужбина в България, или потокът на имигрантите включва български граждани, завърнали се в страната, както и граждани на други държави, получили разрешение за постоянно пребиваване в страната. През 2013 г. 128 лица са променили своето обичайно местоживеене от чужбина в област Кюстендил.
Броят и структурите на населението се определят от размерите и интензивността на неговото естествено и механично (миграционно) движение.
Разликата между живородените и умрелите представлява естественият прираст на населението. След 1990 г. демографското развитие на страната се характеризира с отрицателен естествен прираст на населението. През 2013 г. в резултат на отрицателния естествен прираст, населението на областта е намаляло с 1 501 души.
Намалението на населението, измерено чрез коефициента на естествения прираст, е минус 11.4‰ . Коефициентът на естествения прираст в градовете е минус 6.0‰, а в селата - минус 23.5‰, или намалението на населението в област Кюстендил в резултат на естествения прираст се дължи предимно на негативните демографски тенденции в селата.
През 2013 г. всички общини в областта имат отрицателен естествен прираст.
С най-малки по стойности коефициенти на отрицателен естествен прираст са общините Дупница (-8.3‰) и Кюстендил (-9.7‰). С най-голямо намаление на населението вследствие на високия отрицателен естествен прираст са общините Трекляно, Невестино и Бобошево, в които той достига съответно минус 56.5, минус 44.3 и минус 23.6‰.
Съществено влияние върху броя и структурите на населението в област Кюстендил оказва и механичният прираст (нетното салдо от външната миграция), който също е отрицателен - минус 1 011 души В резултат на отрицателния механичен прираст най-голямо е намалението на населението във възрастовата група 10 - 19 години - 404 души, следват възрастовите групи 20 - 29 - 246 души, и 30 - 39 - 157 души.
През 2013 г. три общини имат положителен механичен прираст - Рила, Трекляно и Бобошево. Най-голям е прирастът в община Рила 31 лица.
С най-голямо намаление на населението в резултат на отрицателния механичен прираст са общините Кюстендил (-496 лица), Дупница (-380 лица) и Бобов дол (-130 лица).
Кубер прес |
