Изложбената зала на кюстендилския музей се превърна в своебразна чаршия, етнографът Веска Спасова разходи из нея жители на града,под нейно ръководство бяха аранжирани кътове на занаяти – дюкяни с целия инструментариум,съобщи за “Кубер прес”, Даниела Митова. Базирани бяха спирки пред бръснарница, кантарджийница, бакърджийница, шивачница и златара. В помощ се включиха реставраторите Надежда и Петър Игнатови,за подреждането на повече от 500 експонати. „Не се нагърбвам да кажа точният брой“, споделя Веска Спасова. Тя изброи един дълъг списък на хора, от които е получила подкрепа. „Почти като на един филм“, заяви Веска Спасова.Зрителят вижда възстановка
На занаятите които са се развивали в Кюстендил от началото на миналия век,много от тях са западнали, има запазени експонати. Бакърджийницата е един занаят с много древна традиция. Медникарите или казанджиите са изработвали над 30 вида съдове за бита, сред които тави, котли и кюстендилските тасове за баня. „ В Кюстендил дори имало традиция медни съдове да се подаряват на сватба, като носители на уют, хармония и топлота в бита. Задължително на Богоявление в Кюстендил кумовете трябва да подарят на медни съдове на младото семейство и то задържително два котела и тави, а останалите по избор“, разказва етнографът.Интерес представляват златарското ателие на Бай Борис, накитът - желан аксесоар, признават жените също буди интерес. Показани са кръгли и седефени пафти, колани и филиграма – с невероятна техника на изработване, пръстени, наушници. Пред всяко ателие имаше и манекен, като освежаване на обстановката
Кубер прес |
