Към Плитвичките езера се отправи групата туристи от туристическо дружество „Осогово” град Кюстендил,съобщи за “Кубер прес”,Силвия Михова от ТД Осогово Кюстендил. “Не ни спря нито дъжда, нито километричната опашка пред входа. Истински рай е и за фотографите.Снимаш, снимаш, не можеш да се спреш. Дъхът ти спира пред гледките откриващи се след всяка стъпка. Езерата преливат едно в друго, устремени в безкраен бяг нанякъде. Дълбочината е сякаш безкрайна, синината – също. Водните пръски се заиграват за миг, после прохладни и чисти, недокоснати, се сливат във весели потоци, за да загубят себе си в общата приказно синя повърхност.
Но не свършват изненадите до тук. Нарекахме нашата екскурзия „Адриатическа приказка”, а към това само бих добавила-вълшебна приказка.
Затруднени сме да подредим посетените от нас градове, крепости, острови в класацията кой е по-красив и уникален. Наистина, много ни харесаха тези Стари градчета – Трогир, Пераст, Сплит, Котор, Будва, ами Дубровник! Толкова тесни улички, толкова красиви места – и за гледане, и за похапване, и за пиене на нещо. Разхождахме се в тишината и разглеждахме – тесните улички, останали от времето на Венецианската република, музей, дървените врати с мирис на древност, катедралите. Определено си заслужава гледката от крепостната стена в Котор - отгоре към целият град, залива, пристанището и морето. Невероятно тесни улички, старинни сгради, средновековен калдаръм, чистота, паметници и статуи, мимове, кокетни кафенета, романтични ресторантчета, средновековни хотелчета… Гледаш морето, залива, снимаш, радваш се.
Впечатлени сме и от Трогир- малък град-музей. Влизайки в него през портите, на които е изобразен неговият покровител – Св. Иван попадаш в един свят, в който като че ли всичко е от камък – катедралите, жилищните сгради, крепостите, улиците… но това, не ги прави по-малко красиви, напротив, наистина изумително е колко изящни детайли могат да бъдат изваяни от един толкова труден за обработка материал. Над всички сгради се издига кулата на катедралата Св. Ловр. На площада до катедралата са запазени сградите на старото кметство, часовниковата кула, ложата на благородниците и мястото, където заловените престъпници са очаквали присъдите си. И тук някога е стоял символът на Венеция – крилатият лъв, но днес мястото му на каменната плоча е празно, след като местни хора го разрушават, за да запазят независимостта си. Трогир е едно миниатюрно каменно бижу.
Ние оценихме красотата и съвършенството на Дубровник, като го видяхме отгоре и от морето. Гледките от пътя, водещи към него са красиви, но въпреки това не могат да се сравняват с това, което се разкрива пред човек, когато се качи с лифта на хълма Срч – безкрайно море, зелени острови и един каменен град, опасан с непристъпни стени и покрит с червени покриви, съхранен такъв, какъвто е бил и преди десетки години. В никакъв случай не трябва да се пропуска и обиколката по крепостните стени, защото разкрива уникални гледки: заливи с изумрудени синьо-зелени води, контрастиращи на белите скали и светлите крепостни стени; вътрешни дворове изпълнени със зеленина и цветя; просторни площади вечно препълнени с туристи, главната улица Страдун, каменните порти, високите кули на катедралите, извисяващи се над всички останали сгради, и най-вече ярко червените покриви, които сякаш стават още по-блестящи на фона на залязващото слънце.
Самите сгради в Дубровник също са изключително красиви, особено Дворецът Спонца, в който са живели управителите на града, които са имали едномесечен мандат, през който са били отделени от семейството си, за да се посветят изцяло на задълженията си. Както и съкровищницата, в която навремето са се сечели монети, а днес служи за градски архив, който за съжаление е пострадал при бомбардировките над града и много ценни документи са изгорели.
Освен Дубровник ние посетихме и близкият остров Локрум. До него се стига с корабче за около 20мин. Островът е един истински зелен оазис с богата ботаническа градина, в която растат множество екзотични видове, донесени от мореплавателите от далечни земи. Сред останките на древен манастир спокойно се разхождат пауни, а сред гъстите гори е скрито т.нар. Мъртво море – соленоводно езеро, до което по подземни пещери достига морска вода. Едва в морето, връщайки се към града, човек оценява колко дебели, здрави и непревземаеми изглеждат всъщност стените и кулите на Дубровник. Но въпреки това, потъвайки отново в лабиринта от улички, преоткриваме чара и красотата му.
А вече ни очаква и Будва – перлата на крайбрежието. Старият град с неговите порти, кули и крепостни стени - всичко говори за великите култури. Посещаваме етнографският музей, в който визуално и мислено преминаваме през епохите. Вещите говорят, описват, разказват. От стъклените витрини надничат изящни керамични, после стъклени съдове, накити, оръжия… Всяка вещ – принадлежала на някой, погълнала емоции и докосване на хора, отдавна обитаващи други измерения. Това се оказва най-добрия начин да надникнеш в миналото и да усетиш излъчването на мястото, на което се намираш.После вървим по крепостните стени и се радваме на гледката. Отсреща, във водите на залива, се е гушнал един живописен необитаем остров с фантастични пясъчни плажове и „тъчащи” до него моторни лодки. Това е остров „Св. Никола” –все още съхраняващ останки от древна култура – църквата „Св. Никола”. Съгласно легендата, в околните на нея хълмове, намират покой починали по време на епидемия от чума участници в един от кръстоносните походи.
Но всяка приказка си има и своя край. Без нашият гид-Пенка Чернева вълшебството на приказката ни нямаше да бъде пълно. Виждайки края и и спускайки се надолу пред нас полегато и леко се разливат водите на Шкодренското езеро. Край бреговете му се вижда светлозелена ивица, образувана от едрите месести листа на водните лилии. Далечните отсрещни брегове изглеждат сурови, каменисти и оскъдни на растителност. Пътят ни към България следваше едни големи планини, чукари, каньони, реки и тунели, мостове и пропасти. Не чувстваме. Видяното някак се плъзга пред нас, докосва ни почти неуловимо, ефирно и отминава. Всичко се изнизва като на кинолента. Липсват ни разтърсващото усещане, изригващата емоция, поглъщащото преживяване на видяното.”,се посочва в прессъобщението.
Кубер прес |
