С камбанен звън,навръх Великден в Кюстендил отбелязаха 138 години от избухването на Априлското въстание,в центъра на града пред паметника на Булиар,да почетат загиналите във въстанието герои-българи и да поднесат венци и цветя за вечната им слава дойдоха:депутата от ГЕРБ Кирил Калфин,кмета Петър Паунов,председателя на Общинския съвет Иван Андонов,областния управител Иван Каракашки, членове и симпатизанти на ВМРО Кюстендил,членове на БСП,представители на партии,организации и граждани,предаде репортер на “Кубер прес”.Днес пристъпваме с почит и поклонение за да отбележим 138 години от избухването на Априлското въстание, епопея която събира в себе си величествен порив за свобода е трагична саможертва.Въстанието е събитие с изключителна значимост в историята ни и в борбата за политическа независимост,патриотични права и национално самочувствие. На днешната дата през 1876 г. избухва Априлското въстание- преломната точка по пътя за освобождаване на България от турско робство. Всичко започва на 14 април стар стил, когато на събрание в местността Оборище се взима решение за всенародно въстание. Организатори са Георги Бенковски, Панайот Волов, Георги Икономов, Захари Стоянов, Тодор Каблешков, Васил Петлешков, Павел Бобеков и др.Така на 20 април Каблешков обявява въстанието, превземайки конака в Копривщица. Известно е, че в този ден църковните камбани забили, а от всички улици на града заприиждали въстаници, облечени с униформи. Веднага след превземането на Копривщица, Тодор Каблешков съставя известното „Кърваво писмо", с което известява апостолите в Панагюрище, че въстанието е започнало.
В отговор Панагюрище въстава още същия ден след обяд. Властта там преминала в ръцете на военен съвет или Българско привременно правителство, начело с Павел Бобеков.
На 22 април тържествено освещават знамето на въстанието, изработено от учителката Райна Попгеоргиева. След близо месец Априлското въстание е потопено в кръв. Загиват над 30 хил. души. Прибързаното обяваване на въстанието, подготвеността на османските власти за евентуален бунт, крайно недостатъчното снабдяване с оръжия и не на последно място неопитността на апостолите, тяхната несъгласуваност и пълната липса на международна заинтересованост, обясняват бързият му и кървав край.
Жестокото потушаване на въстанието и отзвукът на зверствата в Европа са повод за провеждане на Цариградската конференция. Решенията на Цариградската конференция са първото международно признание на правото на българите да имат своя държава в етническите си граници, очертани вече от борбата за църковна независимост, санкционирано от всички Велики сили.Така Априлското въстание, макар и военен провал, непосредствено води до най-големия политически успех на българската нация дотогава. Отказът за осъществяване на решенията на Цариградската конференция от страна на османското правителство води обявяването на Руско-турската война, довела до освобождаването на България.
Кубер прес |
