Днес Православният свят празнува рождението на Свети Йоан Предтеча и кръстител Господен, а народният календар тачи всепобеждаващата природа. �з нашите земи рождението на Йоан Кръстител е известно като Еньовден. Смята се, че тогава слънцето изгрява много рано, изкъпано в „жива вода", преобръща се три пъти и се връща назад. За този ден се казва още, че „Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг", което намеква за далечното начало на зимата и за това, че Слънцето вече започва, макар и бавно, да слиза към хоризонта. Според народните вярвания всички болести на Еньовден се къпят в „жива вода" и от изтърсените капки се образува росата, която е лековита. Преди изгрев слънце се берат полски цветя, от които се прави голям венец, през който всички се провират за здраве, а цветята от венеца се пазят цяла година. Това е денят, в който задължително се берат билки, които тогава придобиват лечебна сила.
Според преданията на всички балкански народи в нощта срещу Еньовден магьосници обикалят чуждите ниви и стада, за да привлекат плодородието в своята нива, хамбар или кошара. Бродницата, наречена "мамница", отивала в потайна доба в добра нива, изтръгвала най-добрите класове и ги отнасяла със себе си или прекосявала пътя на най-дойните стада. Ако някой успеел със скверни тайнства да забогатее като примами чуждото, неизбежно заплащал за злината си. В Южна България е разпространен обичаят „Еньова буля". В навечерието на празника всяка девойка пуска китка в „мълчана вода", покрива я с престилка и я оставя да пренощува до розов храст. Еньовата буля е невръстно момиченце, което гадае и нарича, докато вади китките. Правят се предсказания не само за женитба, но и за плодородие, здраве, богатство. Еньовчето е символът на този празничен ден. Народът ни вярва, че на Еньовден с него могат да се излекуват всякакви болести. Отварата му засилва плодовитостта на добитъка и действа магически целебно на бездетните.