Според народните представи от Димитровден (26 октомври) започва зимата. Тогава се извършват гадания за времето: ако Луната е пълна, означава, че ще има много сняг и следващата година реколтата ще е богата, а кошерите- пълни с мед. Хората изваждат зимните дрехи и чакат първия сняг. Те вярват, че Св. Димитър яхва червен кон и разтърсва дългата си бяла брада, от която се посипват едри снежинки.
Дедите ни на този ден зазимявали инвентара, прибирали всичко на сушина и сядали на богата трапеза: яхния от петел, овнешки гювеч, печени ябълки, сладка питка, рачел от тиква, ракия.
Този ден е известен също и като Митровден или Разпус.
Според народното поверие от Димитровден започва подготовката за т.нар. “миши празници” на следващия ден. През това време жените не трябва да подхващат женска работа - да шият, да тъкат, да предат или плетат. Не се взима в ръка нито хурка, нито вретено, за да не се разсърдят мишките и да не проядат всичко, работено през годината. И за мъжете има някои забрани през тези дни - да не загребат жито от хамбара, да не ронят дори едно зърно от събраната царевица. Те трябва да замажат с кал хамбара, праговете на къщата, ъглите и кошовете, вярвайки, че така замазват очите на мишките.
Дейвид Ямборски |
