В прессъобщение до медиите се изразява становището на ПП Л�ДЕР и ПП Н�Е на тема: "Бюджет 2013 - липса на реформи и икономически растеж.",предаде репортер на “Кубер прес”.
“За нас, партиите Л�ДЕР и Национален �деал за Единство /Н�Е/, бюджет 2013 г. не създава предпоставки за развитие и стимулиране на българската икономика, което е проблем както за всеки бълграски гражданин, така и за бизнеса, и за предприемачите. Държавата продължава политиката на неглижиране на вътрешните ресурси и стимули за ръст на българското производство и на българските инвестиции.”,се посочва в изявлението. Бюджет 2013 е изграден на хипотези и надежди за ускоряване на икономическия растеж в света и излизане на Европа от рецесията. Реалността, обаче, опровергава този наивитет. Очакванията за ускоряване на световния растеж до 3,7 % през 2013 г. (при 3,3 % през 2012 г.) може да се окажат нереалистични, имайки предвид опасността от бюджетна криза в САЩ, забавянето на китайската и японската икономики, както и все още неразрешената европейска дългова криза. Предвижданията, че през втората половина на 2013 г. европейската икономика ще излезе от кратката рецесия през тази година също може да се окажат прибързани. Пряка последица от потъването на еврозоната в по-продължителна рецесия ще бъде намаление на българския износ и на чуждестранните инвестиции в страната. В допълнение, ако управляващите не преразгледат политиките по отношение на стимулиране на вътрешното потребление, намаляване на безработицата и реалното увеличение на доходите на хората, се поставя под сериозна заплаха изпълнението на приходната част от бюджета. В този смисъл считаме, че заложеният ръст от 1,9 % на БВП през 2013 г. е нереалистичен. Тази прогноза е значително по-оптимистична от актуалните прогнози на ЕК от началото на м.ноември 2012 г., според които растежът в България през 2013 г. ще бъде 1,4 %. Бюджет 2013 запазва статуквото:С него управляващите ни казват: "Каквото беше досега, такова ще е и занапред." Не се предвижда разкриването на достатъчен брой нови работни места. Припомяме, че от началото на кризата у нас без работа са останали 450 000 души. Според нас, тенденцията е тази бройка да се запази и дори увеличи догодина. Едно от основните предположения в Бюджета е , че пазарът на труда постепенно ще достигне равновесие, безработицата ще се стабилизира около текущите нива (около 12 %), а заетостта ще спре да се понижава. Тази теза се базира на допускането, че българската икономиката все пак ще отбележи ръст от 1,9 % през 2013 г. въпреки забавянето на износа, което трябва да бъде компенсирано от ръст на вътрешното потребление. Но, както подчертахме по-горе, тази хипотеза не отразява напълно ефекта от европейската кризо върху българската икономика. При положение, че рецесията в еврозоната продължи или се задълбочи, българската икономика ще продължи да губи работни места, което ще се отрази пряко върху приходите от данка върху доходите на физическите лица.Липса на буфери в бюджета.Като заплаха за бюджета отчитаме, че буфери в бюджета, които биха могли да компенсират неизпълнение на приходната част, също няма. �ма заделен резерв за "непредвидени и неотложни разходи" от около 390 млн. лева, но около 268 млн. лева от тях представляват целеви резерв за НЗОК, а други 70 млн. лева са предвидени за бедствия. Т.е. реалният разполагаем резерв е около 50 млн. лева, което би било крайно недостатъчно за компенсиране на едно по-сериозно неизпълнение на приходите. Отказ от реформи в ключови сектори като образование и здравеопазване.Ръстът на разходите за образование от 122 млн.лв. през 2013 г. спрямо 2012 г. се обуславя от това, че се въвежда задължителна предучилищна подготовка за всички деца, две години преди постъпването им в първи клас и въвеждането на целодневна организация на учебния процес на учениците от І до ІV клас. Нарастване на разходите за висше образование и наука и научни изследвания няма.В областта на здравеопазването разходите също нарастват минимално с 2,5 % (или около 75 млн. лв.). В заключение, партиите считате, че основните рискове пред бюджета произтичат от заложената оптимистична прогноза за ръст на потреблението, който, предвид огромната несигурност пред икономиката на ЕС, очакваната стагнация на пазара на труда у нас и поведението на домакинствата от началото на кризата до момента, по-скоро не е реалистичен сценарий.

Кубер прес