В края на миналата седмица замириса на избори,в петъчния ден червената опозиция поиска от премиера Борисов да каже какво прави кабинетът, за да гарантира честни и свободни избори,коментират в прессъобщение до медиите от Движение ДНЕС - Кюстендил.
Два дни по-късно отговорът дойде от Кюстендил. И заради съмненията по организацията и избирателните списъци, и заради шарения местен парламент. Дали ще станем свидетели на най-невъзможното мнозинство – БСП, ГЕРБ, РЗС и Лидер не е толкова интересно.
По-важното е, че загубата на управляващите – само 4 места от 37 общо в местния парламент, е предупреждение. Но не само към тях,към всички онези, които в петъчния ден премиерът и председател на ГЕРБ призова за феър плей. Но какво значи този спортен термин в българската политическа действителност? Ще бъде наивно, ако приемем понятието в буквалния смисъл, т.е. като призив за честна игра и да няма ритане по кокалчетата. Феър плей по нашенски означава, че колкото и да критикува опозицията кроежите на управляващите, тя никога не оспорва тяхното изрично право да променят изборния закон. По причина, че всеки иска правото си ненакърнено, когато му дойде времето да се сдобие с властта. Куриозно е, но ако сега управляващите поискат да обърнат пропорционалната система на мажоритарна, могат да го направят без никакви проблеми. На теория и при долния праг за кворум в пленарната зала, такъв закон може да мине с малко над 60 депутатски гласа.Какво значи това, всеки сам може да си отговори. Като знае, че става дума за закон, който е основополагащ за политическата ни система. При това в страна с еднокамерен парламент и неработеща съдебна система.Докладът на Организацията сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) за миналогодишните избори не стресна българските политици. Да се надяваме, че случилото се в Кюстендил ще го направи. Когато всяка управляваща партия може да променя изборния закон, решаваща става конюнктурата, а не политическата философия и правата на гражданите. Но това има своя предел. Предел и бъркотия, зад която вече надничат сума ти конюктурни партии. И на местно, и на национално равнище.Що за самоубийствена игра водят днешните български политически партии, можем най-добре да разберем, ако се огледаме как го правят хората. В по-далечни или по-близки страни.
Така например, в актуалната напоследък Франция, изборният закон е органически, изискващ квалифицирано мнозинство и сложна процедура в двете палати на парламента. Никакъв шанс преди за Саркози, а сега и за Франсоа Оланд, да сторят онова, което без усилие и за броени дни прави всяка българска партия, която има мнозинство в парламента. На север братята румънци не са цъфнали и вързали, но поне са си научили урока. И според тяхната Конституция изборните закони са органически. И съответно се гласуват от парламентаристите с мнозинство от две трети. По същия начин приемат изборните закони в Унгария и Словения. Така е в Чехия, където процедурата в двете палати също е достатъчно сложна, при това с висок изискуем кворум в пленарните заседания.
Накъде сме тръгнали ние, е въпросът? Засега към промяна в Конституцията, която да предвиди квалифицирано мнозинство за промяна в бюджетните параметри. А какво ще се случи, когато един ден бюджетът влезе в един напазаруван шарен парламент, разтеглен от крайно ляво до крайно дясно? И дали няма до дойде момент, кога политическата стабилност ще е също толкова важна, колкото финансовата.
На този въпрос засега българските политически партии не дават отговор. Или по-скоро отговорът е в наскоро приетия Изборен кодекс, претърпял три промени още през първата година от неговото приемане.
Ето защо, според мен, в препоръките на ОССЕ са пропуснали нещо много важно: няма избирателен закон, който да респектира партии и избиратели, ако вместо основополагащ консенсус, в него е вградена единственото волята на управляващите.В близкото минало, особено през 2009 година, промените в тогавашния изборен закон, изиграха лоша шега на днешната червена опозиция.
Изборите в Кюстендил сочат, че идната година потърпевшите може би ще са повече.
Кубер прес |
