Тъй като резерватът се намира в непосредствена близост до република Македония, наложително е посетителите на същия да потърсят съдействие от органите на "Гранична полиция", находяща се на контролно-пропускателния пункт пред с. Църварица - това съветва общинският кмет Димитър Стаменков.

Един от най-старите резервати в страната и най-стария в Кюстендилски регион “Габра” е разположен в северозападната издънка на Влахина планина, в местността “Малкия средок” в землището на с.Църварица. Обявяването му за такъв е извършено през 1949 г. с цел да се запази естествената вековна гора от черен бор с извънредно ценни качества - прави гладки дървета със средна височина около 25 м, а отделни екземпляри и над 35 м, и с извънредно висока кълняемост на семената му. По тези си качества той държи изключително предимство пред сходните резервати за черен бор в Кърджалииски регион. През 1998 г. специалисти от София актуализираха резервата и подновиха маркировката му.
Средната му надморска височина е в порядъка на 900-1100 м., а средната възраст на гората - 120-140 г. Наред с черния бор в дървесния състав на гората със северозападно изложение се срещат бук, зимен дъб, цер, благун и други единични дървета. В рамките на страната и единствено в резервата се среща македонският дъб. Редом с него е и планинският явор /жемелия/, който е обявен за балкански ендемит. Резерватът е безводен, като изключим кладенчето в горната му част, току под граничната линия с република Македония. Дивечовото богатство на резервата е главно диви свине, сърни, вълци, лисици и др. Посетителите на резервата, но и любители на цветята, ще останат очаровани от пъстрия килим, простиращ се по малките полянки в горната му част. Освен съсънката и етненската тлъстига, включена в европейския списък на ендемитните растения, в резервата растат 7 вида балкански растителни ендемити.
Основен изходен пункт за резервата е село Църварица, докъдето 4 пъти дневно пътува автобус от град Кюстендил. По около 5.5 км черен път, преминаващ през махалите “Дебочичка” и “Маринковска”, но с кола с повишена проходимост може да се достигне до източната част на резервата. При същите параметри, но откъм недалечната махала “Веселинци” може да се посети западната му част.

Кубер прес