На 13-март във вторник в салона на читалище”Братство 1869”- Кюстендил ще се състой класическия концерт ”Бах и синове”, с участието на цигулраката Зефира Вълова и руския музикант Василий Илисавски, съобщават за “Кубер прес”, от общинския отдел ”Култура и духовно развитие”.
В програмата са включени произведения от Йохан Кристиан бах -Соната за цигулка и клавесин в F dur, от Вилхем Фридеман Бах -Фантазия за клавесин в e moll (F 21), от Карл Филип Емануел Бах- Цигулкова соната (с облигатен клавесин) в F dur (Wq 75) и Йохан Себастиан Бах -соната за цигулка и клавесин c moll (BWV 1017), соната за цигулка и клавесин G dur (BWV 1019). Карл Филип Емануел Бах (1714–1788) – вторият син на Йохан Себастиан Бах, получава блестящо музикално образование от своя баща. През 1740 г. става клавесинист в двора на Фридрих II Велики, където остава 28 години, след което се мести в Хамбург, за да заеме поста на главен музикант на града. Той е сред водещите представители на галантния стил (Empfindsamkeit), характеризиращ се с приповдигната чувственост и сантиментализъм.Предшественик на класическия стил, той е сред първите композитори, при които изкристализира сонатната форма. Пише над 200 произведения за клавесин, клавихорд и пианофорте (включително десетки сонати), около 50 клавирни концерта, множество симфонии и няколко оратории и пасиона. Неговото Есе върху правилният начин да се свири на клавир (1753 г.) е сред най-значителните теоретико-практически трактати за времето си. Йохан Кристиан Бах (1735–1782) – най-малкият син на Йохан Себастиан Бах, учи при брат си Карл Филип Емануел Бах в Берлин преди преместването си в Италия.
През 1762 г. става композитор в Кралския театър в Лондон, където остава до края на живота си. Става учител по музика на кралицата, а по-късно и импресарио (с Карл Фридрих Абел) на значителната за града поредица от концерти в годините 1765–81.Пише близо 50 симфонии, около 35 клавирни концерта и голямо количество камерни произведения. Музиката му, макар и добре структурирана и демонстрираща богата мелодическа инвенция, е далече от дълбочината и проницателността – в нея няма и следа от стила на „стария Бах”. Творчеството му играе важна роля във формирането на класическия стил и оказва влияние на Волфганг Амадеус Моцарт. Вилхелм Фридеман Бах (1710–1784) – най-големият син на Йохан Себастиан Бах, учи при баща си в Томасшуле (Лайпциг), както и цигулка при Йохан Готлиб Граун. Прословутият сборник с клавирни композиции на Йохан Себастиан Clavier-Büchlein е създаден за и посветен именно на Вилхелм Фридеман.
След завършване на университетското си образование той става органист в Дрезден (1733 г.), а по-късно и в Хале (1746 г.). Пребиваването му там е бурно – напуска града през 1764 г. Живее в Брунсвик, след това и в Берлин, но тежкият му темперамент и разпуснат характер не му позволяват да си намери постоянна работа, въпреки неговия будещ възхита талант на органист.Фриволността на музикалния му стил е аналогичен на стила му на живот. В ранните си години пише предимно за клавир, в Дрезден – камерни произведения, в Хале – църковни кантати и малко инструментална музика, в края на живота си – предимно камерни и клавирни творби.Лъкатушещо между „стария” и „новия” стил – съвместяващо „галантни” и барокови елементи, творчеството му е положено между северногерманската изразност и формалното композиране. В клавирната му музика могат да бъдат открити както фуги, така и дълбокочувствени полонези. Безспорно талантливото му творчество остава крайното впечатление, че пълният му потенциал е останал неразгърнат докрай.Йохан Себастиан Бах (1685–1750) е най-великият и най-значителният сред многобройните представители на прословутата музикална фамилия. След 1700 г. се изявява като певец, цигулар и органист. Първото му важно назначение е това на органист във Ваймар (1708 г.), последвано от шестгодишен престой като капелмайстор в двора на Кьотен (1717–23 г.), както и назначаването му като кантор в църквата „Св. Тома” в Лайпциг, където остава до края на живота си. Възпитан в традицията на северногерманската контрапунктична техника от най-ранно детство, около 1710 г. Бах се запознава и с яркия италиански стил, най-вече чрез произведенията на Антонио Вивалди. Голяма част от творчеството му въплъщава характеристики и на двете композиционни традиции.В „Св. Тома” Бах пише над 200 църковни кантати; оркестровото му творчество включва прословутите Бранденбургски концерт, оркестровите сюити (наречени от него „увертюри”) и множество инструментални концерти; сред соловите му клавирни произведения са двата тома на Добре темперираното пиано (от 1722 и 1742 г.), Голдберг вариации (1742 г.), Изкуството на фугата (1749 г.), циклите от сюити и огромно количество органови творби; сред останалите му кантатно-ораториални произведения са 30-те светски кантати, запазените два пасиона и месата в h-moll.Макар и сред най-изкусните и виртуозни органисти и клавесинисти на времето си, Бах остава не добре познат и непопулярен като композитор приживе. Стилът, в който твори, залязва бързо след смъртта му. Едва през XIX век интересът и почитта към творчеството му нарастват неимоверно. Днес Йохан Себастиан Бах е считан за най-великият представител на „епохата на basso continuo”, а от повечето – за най-значителният композитор на всички времена. Карл Филип Емануел Бах не оставя на цигуларите богато наследство от солов репертоар. Като камерен музикант и композитор в двора на Фридрих II Велики, кралят – флейтист, той пише концерти за флейта и множество сонати. Автор на един от основополагащите за клавирното свирене трудове, той оставя десетки безценни страници посветени на импровизацията и орнаментацията, които са източник за опознаване на стила и естетиката на този преходен период към класицизма. Верният подход към орнаментацията, експресивна по функция и разнообразна, жива, креативна; анализът на чисто клавирните инструкции, дадени от композитора и превръщането им в логични и убедително звучащи „украшения“ на цигулковата мелодия; съревнованието с клавира за обединяване на малките мотиви в цели фрази; търсенето на цветови нюанси на звука, които най-точно да импонират на афекта – това са предизвикателствата в интерпретацията на Емануел Бах.
Кубер прес |
