Кмета на Кюстендил Петър Паунов е изпратил писмо до Haigerloch /Baden-Württemberg/ Германия в което се казва: „Бихме искали да Ви запознаем с част от нашите богатства и забележителности, като се надяваме, че градовете ни могат да намерят много допирни точки и да си сътрудничат в сферата на културата, бизнеса и туризма. Надяваме се да проявите интерес към нашия регион, да ни изпратите описание на Вашите забележителности и да пристъпим към набелязването и осъществяването на съвместни дейности и инициативи, които ще имат за цел опознаване, популяризиране и сближаване на двата региона – Haigerloch /Baden-Württemberg/ Германия и Кюстендил /България/, както и побратимяване на градовете, с оглед на по-целенасочено бъдещо сътрудничество.”
Към този текст е изпратено приложение чието съдържание касае „Културни събития и туристически забележителности в община Кюстендил.
Кюстендил е разположен на 525 м надморска височина в Югозападната част на България. От север Кюстендилската котловина се огражда от лабиринта на Крайще, на юг от стръмните склонове на Осогово, на запад от Лисец, а от североизток я обгръща Конявската планина. Река Струма пресича равнината от север към юг и оформя Земенския и Скринския пролом. Градът отстои на 86 км от София, на 23 км от границата с Р. Македония и на 30 км от Р. Сърбия и само на 70 км от Рилския Манастир. Кюстендил – градът с античното име Пауталия и средновековното Велбъжд, градът със седем хилядна история. През античността – областен административен център в римска провинция, през средновековието – център на деспотство, а през османския период – център на един от най-големите санджаци в рамките на Турската империя.Целебни минерални извори, благоприятен климат, плодородна земя, богати рудни находища, кръстопът на важни пътни артерии, природа, изваяна от Божествения художник – всичко това е „вечният град” Кюстендил. В наши дни – познат като градът на художниците, градът под хълма „Хисарлъка”, Овощната градина на България, „зеленият град” или „мястото, докоснато от боговете”.Многовековната история на Кюстендил е тясно свързана с лечебните му минерални извори. Наличието на геотермални води в непосредствена близост с паметници на културата и със зони с концентрация на културно-историческо наследство е добра предпоставка за развитие на здравния и културно-исторически туризъм.
Лековитите минерални извори, заедно с добрите климатични условия и богатите културни традиции превръщат Кюстендил в атрактивна дестинация за туризъм. Кюстендил е с изключителни културни традиции. В град Кюстендил има традиционни ежегодни празници, които са уникални и характеризират манталитета на местното население. Те са израз на приемственост и развитие на традициите в региона. Основният смисъл и съдържание в четирите най-характерни за града празници са свързани с термалните извори, светлината и плодородната земя.
Празникът “Кюстендилска пролет” е знаков за града. Това е първият конкурс в България за най-красиво момиче. През 1966 г. се поставя началото на традицията за избор на девойка ”Кюстендилска пролет”, която се придружава от две подгласнички. Те символизират нежната стъпка, с която пролетта идва; младостта и новата надежда, подобно на трите нимфи – Харитите /богини на плодородието/ от древните оброчни плочки, намерени под Хисарлъка. На площада, в центъра на Кюстендил, девойките приемат от своите предшественички богатствата, дадени на града от Бога - минералната вода, плодовете и хляба. Свещеният хълм Хисарлъка отваря южната порта на древния град, за да влезе през нея приказната загадка на пролетта и вплитайки обреда в празника, посреща новоизбраните девойки „Кюстендилска пролет”. Три поредни дни от месец юни се посвещават на “Празника на черешата”, който се свързва със славата на кюстендилския край като Овощната градина на България. Представя се изложба от разнообразни сортове череши. Първият ден преминава под надслов - „Черешата в занаятите”. Десетки занаятчии от цялата страна подреждат свои изделия в Градската градина. На втория ден се провежда фолклорният празник “Черешчица род родила”. Състави, танцови формации и индивидуални певци представят магията на черешата и въздействието й върху българския фолклор. Третият ден е заключителен. Изложбени маси биват аранжирани и покривани с този ярък и вкусен плод - подреждат се и майсторски изплетени вешала.
През август е “Успение на Пресвета Богородица” и Кюстендил отбелязва “Панагия” - Въздигане на хляба. В началото на месец август се провежда иконографски пленер с участието на млади зографи. В навечерието на богородичния празник се открива иконографска изложба -Панагия. На 13 август се представя традицията по замесването на богородичния хляб. На 14 август - “Предпразненство на Успение”, алеите на Регионалния исторически музей са изпълнени с множество пити, омесени от сръчните ръце на кюстендилските жени. В този хляб е вплетена вяра, майсторство и автентичност, предавани от майки на дъщери.През октомври е “Празникът на плодородието”, който увенчава есента в гр. Кюстендил и го заявява отново като град – „Майка на овощарството”. Празникът се провежда в продължение на три есенни дни, в които се представя изобилието и плодородието на кюстендилския овощен край. Художествено аранжирани кътове с плодове и зеленчуци радват посетителите.
Kuber -press |
