Към 01.02.2011 г. населението на Област Кюстендил е 136 686 души. От тях 69846 (51.1%) са жени и 66840 души (48.9%) са мъже, или на 1000 мъже се падат 1045 жени.В периода между двете преброявания 2001 – 2011 г. населението на областта намалява с 25 848 души, средногодишения темп на намаление е 1.59% при среден за страната 0.7%.,съобщи на пресконференция Катя Мирчева директор на статистическо бюро Кюстендил.
Повече от половината от намалението на населението се дължи на отрицателния естествен прираст, на вътрешната миграция, а останалата една четвърт на външната миграция, която се оценява на 6495 души. Запазва се тенденцията на урбанизация. В градовете живеят 93 553 души или 68,4%, а в селата живеят 43 133 души или 31,6% от населението на областта. Най-голям е броя на населението в община Кюстендил 60 681 души или 44.4% от населението на областта, най –малко са жителите на община Трекляно - 629 души. Населението на областта е разпределено в 7 града и 175 села. Няма обезлюдени населени места . В 125 от населените места живеят до 200 души, което е 5.9% от населението, население между 201 и 4999 души е разпределено в 54 населени места, което е 32.8%, а в останалите 3 населени места с население между 5 000 и 49 999 души живеят 61.3% от населението. Повече от половината от населението на областта (57,1%) живее в двата най-големи града Кюстендил и Дупница), които са с население 78 051 души.Продължава процесът на демографско остаряване, изразяващ се в намаляване на абсолютния брой и относителния дял на населението под 15 години и увеличаване дела на населението на 65 и повече години. Най-много пенсионери живеят в общините Невестино (59.3%), Трекляно (57.1%) и Бобошево 42.6%, най малко са възрастните в Кюстендил и Дупница. Трудоспособните в областта са 80 405 души. 53.9% от тях са мъже, а останалите 46.1% - жени. На всеки 100 лица излизащи от трудоспособна възраст се заместват от 54 млади хора. В Област Кюстендил живеят постоянно 520 лица с чуждо гражданство и те представляват 0,5% от населението на областта, половината от лицата с чуждо гражданство, живеещи постоянно в областта, са от европейска държава извън ЕС,преобладават руските граждани. Хората, декларирали, че притежават двойно гражданство - българско и друго към момента на преброяването са 183 души или 0,1% от населението на областта. Българската етническа група обхваща 121 351 или 92.91% от лицата, тя намалява спрямо 2001 година с 1.01%. Ромската етническа група е втората по численост – 8305 лица. Те представляват 6.36% от населението и спрямо 2001 година са се увеличили с 1.26%. Населението с ромско етническо самоопределение е значително урбанизирано. 97.57% от ромския етнос живее в градовете, а от българския етнос 65.98 % също живее в градовете. Лицата, които не се самоопределят са 500 – 0.38%. Сред тях делът на най-младите до 19 години е 84,6% от всички, които не се самоопределят. Българският е майчин език за 121 366 души, или 93.3% от населението. Ромският е майчин език за 7724 души – 5.9%. Връзката между етническото самоопределение и самоопределянето по майчин език е силно изразена. Най-еднородна по майчин език е българската етническа група - сред лицата, отговорили и на двата въпроса за етнос и майчин език, сред българите 99.9% посочват българския за майчин език, 3 лица (0.03%) – турски, 71 (0.06%) – ромски, 29лица (0.02%) руски – и 21 (0.2%) лица – друг.Ромската етническа група по майчин език се разпределя по следната структура: 7650 души или 92.4% са посочили ромски майчин език; 626 или 7.6% - български; 3 лица (0.4%) – турски. Лицата, самоопределили се към източноправославното християнско вероизповедание, са 101506 души, или 87.5% при средно за страната 76% от лицата, отговорили на въпроса. Католическото вероизповедание са посочили 287 души, протестантско – 2713 души, съответно 0.2 и 2.3% от отговорилите, като % на протестантите е по-висок от средния за страната. Най-общата тенденция в структурата на населението по семейно положение за изминалите 10 години се изразява в намаляване дела на женените/омъжените лица за сметка на неженените/неомъжените лица и на лицата в съжителство без брак. Два пъти се увеличава делът на лицата, които живеят в семейно съжителство, без сключен юридически брак - от 2.3% през 2001 г. той достига 5% през 2011 година. Образователната структура, към 01.02.2011 година броят на лицата с висше образование в областта е 19 166 души, или всеки седми (14.8%) е висшист. В сравнение с предходното преброяване, относителният дял на висшистите се увеличава с 4.3 процентни пункта. Лицата, завършили средно образование, са 61 822 (47.8%). Броят на лицата никога не посещавали училище е 900 , или 0.7% от населението на 7 и повече навършени години. При самоопределилите се като българи 99.2% са с висше образование, при ромската 0.09% и при турската етническа група – 0.03% . Неграмотните лица към 01.02.2011г. са 1384 лица. Спрямо Преброяване 2001г. техният брой е намалял с 31.2%. Към 1.02.2011 г. в областта има 56 911 икономически активни лица на възраст между 15 и 64 години. Общо за областта коефициентът на икономическа активност възлиза на 63.4% (63.3% за мъжете и 63.4% за жените). Коефициентът на икономическа активност е изчислен като отношение на броя на икономически активните лица към населението във възрастовата група 15-64 навършени години. Икономически активните лица са 48 597 са заети, а 8314 са безработни, от заетите 24 417 са мъже ,4 180 са жените. Коефициентът на безработица, изчислен към 1.02.2011 г., като отношение на броя на безработните лица към населението във възрастовата група 15 - 64 навършени години е 9.3% общо за областта, съответно 10.3% за мъжете и 8.1% за жените.
В последните 10 години . 4198 лица са променили местоживеенето от едно населено място на страната в друго. От всички лица, променили местоживеенето си за десетте години между двете преброявания 46.0% са се изселили в населени места на същата област. Останалите 54.0% мигрират извън рамките на областта, в която са живеели преди мигрирането. През периода 1980 - 2011 г. 3521 лица са променили своя настоящ адрес от чужбина в България. Сред живелите в чужбина български граждани преобладават лицата със средно образование – 59.9%, с висше образование са 23.2%, с основно – 11.5%. Преброените жилищата в областта са 86 458, от тях 85 839 се намират в жилищни сгради, 14 са колективни и 44 примитивни и подвижни жилища. Жилищата спрямо 2001г. не нарастват, поради многото самосрутили се такива в малките планински села.По отношение канализацията на жилищата, данните показват, че са каналицирани 55 534 от обитаваните жилища и само 4 103 са без канализация. Наличие на баня в жилището има в 44 429, в сградата, но извън жилището в 2 355, извън сградата в 4 075 и 8 778 жилища нямат баня. В 42 711 от обитаваните жилища е налична тоалетна, в 2976 тя се намира в сградата, но извън жилището. Само в 797 няма такава, което е незначителен дял.Отоплението на обитаваните жилища в областта се извършва основно с дърва и въглища – 76.8%, което е с около 20% повече от средното за страната, с електричество – 19.6% и с газ – 2.1%.ТВ има в 97.9% от населението, точно колкото е и за страната. наличие на компютър са декларирали 32.4%, което е почти наполовина от средното за страната. Достъпа до Интернет е сходен с наличието на компютър – 30.0%.Битовата осигуреност в областта е сходна със средната за страната.
Кубер прес |
