Р�М Кюстендил отбеляза 18-ти май Международния ден не музеите и 24 май-Денят на славянската писменост и култура с излезлия от печат брой 13-ти,година 13-та на музеен вестник, посветен на двата празника, съобщи пред медии Валентин Дебочички директор на музея в Кюстендил.
“Ние сме единствените в страната които издават вестник свързан със съответно събитие или юбилей,първото печатно издание беше посветено на 100-годишнината от създаването на музея, поясни той. Водещия челен материал в музеен вестник е на арх. Юлий Фърков “Крепостната корона на Пауталия”, публикацията се базира на авторско архитектурно изследване и дейностите по инвестиционния проект “Акрополът на Пауталия”. Проекта предвижда изгражадне на консервационен надзид на куртината, частична реставрация на няколко кули и възстановяване на обемите им,разбираме от материала. Людмила Слокоска запознава читателите отблизо с обекта ”Акрополът на Пауталия” който хълм на Хисарлъка е неразделна част от панорамата на града.Представени са чертежи на късноантичната крепостна стена от 1906,1912 година. Като принос за новите проучвания на обекта се посочва разкриването за първи път на главния водопровод на крепостта идваща от юг-Осоговската планина. Във вестника има информация за извършеното спасително- археологическо проучване в защитената зона ”А” на НААР “Пауталия- Велбъжд-Кюстендил”, разположени на улиците “Хан Крум” и ”Гороцветна” в Кюстендил с автори Дойчин Грозданов и Галина Грозданова. При изкопните работи на ”Гороцветна” във връзка с изпълнение на дейности по �СПА водния проект за рехабилитация на ВиК мрежата е била засегната част от западната крепостна стена на антична Пауталия. Монети от археологически проучвания през 2010-година е заглавието на едноименната статия от Светослава Филипова.
В колекцията монети намерени на ”Гороцветна” преобладават отсечените в периода 364-378 г. по времето на съвместното управление на империята и императорите Валентиан и Веленс. Веселина Ванодва и Румен Спасов пишат за теренните обхождания на територията на общините Дупница, Сапарева баня и Кочериново, поместени са черно бели снимки на черквата ”Св.Николай Летни” в село Ресилово и на каменните плочи при село Самораново. Автор на публикацията “Възкресение Христово-мит и реалност за православни, католици и арменци" е Екатерина Керемидарска. За населението на Кюстендил в средата на 19 ти век с численост, етнос, бит и култура говори Вената Милушева .Статията визира променящия се град който от чисто ориенталски до Освобождението започва да се превръща в Български град с важни административни и политически функции, с нова физиономия и добра перспектива за развитие като курортно-балнеоложко селище.

Кубер прес