На 20 март за поредна година ХГ “Владимир Димитров-Майстора” стана организатор и домакин на изложбата ”Кюстендилска пролет”, предаде репортер на агенция “Кубер прес”. За официалното откриване на културното събитие в залата бяха депутатът Иво Атанасов, директорът на Регионалния инспекторат по образование Радостина Новакова, началникът на общинския отдел “Култура и духовно развитие” Дима Укалска, директорът на галерията Илона Захариева, автори на картините, включени в изложбата. Броят на платната, изложени на вниманието на зрителите, е 52, а художниците, включени в пролетната проява - 29. Платна в пролетната изложба имат Васко Петров, Бисер Лапев, Недко Каблешков, Илона Захариева, Иван Пенев, Красимир Иванов.
Гостите в залата очакваха откриването да стане по познатия досега начин, но изненадата дойде, когато културоведката не спази клишетата при подобни случаи.
Думата за официално даване на начало на изложбата взе Десислава Страхилова.
В началото на словото галерийната служителка каза, че събитието е част от едноименните културни празници, наложили се през последните 41 години. Тя разказа народно поверие, че в деня на пролетното равноденствие, Господ удря по земята 40 пъти с тояга, за да ни събуди за пролетта, слънцето я пронизва с 40 лъча, за да я подготви за нов живот. Изкуствоведката говори за това, че кюстендилските художници са представители на кюстендилската изобразителна школа. Според нея Майстора с живота си, творчеството и делото е критерият, по който се определя как големият творец трябва да бъде такъв всеки ден. Д. Страхилова използва лайтмотива на пролетните празници като повод за обрат и, проектирайки мислите си върху изложбата, тя акцентира върху проблем. Предполагам ще възразите, че отбелязването на празника не е най-подходящото време за припомняне на наболели теми – каза ораторката и допълни, че, вдигайки наздравица, ще се помоли за доброта, толерантност и скромност.
Като декоратор на изложбата Д. Страхилова установява по думите й, че поради съвкупност от фактори с различно естество, в галерията се налага творбите да се подбират не на принципа високохудожествени и естетически качества и не на основа лични признаци за авторско развитие, а според това кой може да се разсърди повече, ако творбата е отхвърлена. Според култороведката проблемът идва от прекомерно високата оценка и изкуствено самочувствие. Дали това не се дължи на жаждата за криворазбрана слава? - попита Страхилова. Тя напомни, че славата е пагубна за всеки, който се опияни от нея. По-нататък казаното от Страхилова беше питане относно, дали има творец, вярващ, че с повече изложени картини, се гарантира завишаване на художествените качества на художника.
Лидия Велинова |
