На 1 май - Св. пророк Еремия старите българи замесвали глината за онзи отколешен домакински уред, който в днешно време виждаме само в етнографските изложби, а именно подницата, информират за електронното издание от ТФ-Партнъори- Кюстендил.
Не е имало къща без подница и връшник, така като сега почти няма човек, който да е ял ястие приготвено по този начин. Готвенето на подница изчезва преди около 70-80 години, когато навлезли железните печки на дърва, снабдени с фурна. През 2011 години танцьорите от ТФ "Партньори", съвместно с Веска Спасова - етнограф към РИМ гр. Кюстендил възраждат древната практика.
Материалът е ясен и вечен - глината, но основният въпрос е каква е технологията? GOOGLE мълчи, а по-старите хора си спомнят само начинът на готвене и незабравимият вкус, но не и самото приготвяне на подницата. Дори здрави подници трудно се намират, по мазета и тавани на селските къщи може да се открие само железният връшник.
На помощ идват две почти 80 годишни приятелки на танцовия състав - баба Радка и баба Лоза. Сутринта на 01 май 2011 година в двора на музея женската част от състава, двете баби и Веска Спасова запретват крачоли да направят подниците.
Това е изключително и само женска дейност. Закичени са с цветето лепка да се лепи глината. Глината се меси първо с боси крака, после с ръце, прави се на топка и след това се оформят съдовете. Бабите показват, танцьорките слушат и изпълняват. Дали заради добрите съвети или заради сръчните момичета, а може и заради паметта на гените, съдовете са изваяни. Остава съхнене на сянка и изпичане на глината и се надяваме, когато омесят първите питки и ги изпекат в новите подници пак да се похвалят.
Кубер прес |
