Живеем във време, което е белязано от огромното предизвикателство да съхраним финансовата стабилност и фискалния ред в държавата като цяло, но и в отделните региони, сега обаче се сблъсках с чудовищна безстопанственост, възникнала поради алчност и водеща до беззаконие антидържавност, заяви на общественото обсъждане на тема „Къде отидоха милионите от наводнението на река Бистрица през 2009г „ кмета Паунов.
В продължение на месеци върху администрацията на община Кюстендил бе упражняван натиск за да се отклоняват колосални по размер финансови средства, които да отидат в полза на криминално проявени лица. Преди година - на 10-ти ноември 2009г., в коритото на река Бистрица се изля голямо количество вода, която помете всичко по пътя си. Стихията нанесе огромни щети на всеки един от обектите в устието на реката. Но истинското бедствие тепърва предстоеше. При това бедствие не само за района, но и за държавата. То дойде като резултат от действията на няколко висши държавни служители. Още на 13-ти ноември 2009г. ръководството на „Гражданска защита”-София отправя искане до ресорния вицепремиер и ръководител на Комисията по бедствия и аварии за отпускане на средства за възстановяване на щетите от наводнението.
С постановление на Министерски съвет бяха отпуснати необходимите суми за обектите, които са общинска собственост, както следва: 1. За възстановяване на пътното платно от ВЕЦ „Осогово“ до водохващането на В и К „Кюстендилска вода“ – 525 000 лв.; 2. За възстановяване на общински мост в с. Ръсово – 295 000 лв.; 3. За възстановяване на пътното платно и за укрепване на пътя при ВЕЦ „Осогово“ – 483 000 лв. ; 4. За възстановяване на общински път за с. Сажденик – 404 480 лв.
Контролът по изразходването на средствата бе възложен на управителя на област Кюстендил- Любомир Анчев. Областният управител Любомир Анчев(научил за наводнението от медиите), депутатът Валентин Микев(също информиран от медиите) и главният секретар на областната управа Борислав Георгиев започнаха да демонстрират ежедневна загриженост, като в серия медийни публикации (които прилагам) те уведомяваха местната общественост, че полагат усилия за отстраняване на щетите и дори съобщиха (за всеобщо учудване) че са намерили фирма, която вече работи(без знанието на общината) на общинските обекти. Спазвайки добрия тон и съобразно разпоредбите на Постановление №279 от 26 ноември 2009 год. на Министерски съвет, от общината отправихме питане до управителя на област Кюстендил и до ръководството на Строителната камара относно критериите за избор на изпълнител на ремонтно-възстановителните работи. Получихме писмен отговор с който директно ни бяха посочени фирмите-изпълнителки, както и имената на членовете, които да участват в комисията по избора.
Веднага след като стана ясно името на изпълнителя, бях атакуван с писмено искане от Любомир Анчев, който настояваше да наруша ЗОП(!!!) и да допусна предварително изпълнение на договора с посочените фирми. Това искане бе допълнено и от три телефонни обаждания от депутата Валентин Микев, който ме питаше директно: „има ли проблем около договора с тези хора, че от София непрекъснато ме питат”. Не разбрах кои от София непрекъснато питат Микев, но отговорих и на областния управител, и на депутата, че ще действам съобразно закона. След това, запазвайки коректния тон, съставих комисия с председател главният секретар на областната управа, като по такъв начин ги упълномощих да актуват всички строителни дейности. Така, на практика осигурих на областния управител Анчев пълен контрол върху извършените работи. �зпълнението на договора приключи на 28.05.2010 година.
Само след месец служител на общината бе известен по време на заседанието на комисията в областната управа, че строителят е извършил строителни работи за сума над стойността на договора и че директорът на „Гражданска защита” в София Стефко Бурджиев е настоял „кмета да пусне едно искане за парите, което областния да одобри и които пари ще бъдат отпуснати без проблеми”. След запазване на мълчание от моя страна, получих писмо от областна управа за „последващи действия” за 447 354.15 лв за фирмата изпълнител. В отговор на моето мълчание на 09.09.2010г. в кабинета ми се появи областния управител и каза че аз трябва да пусна искане за тази сума, добавяйки, че „никой няма да пострада и всичко ще бъде наред”. Отказах и тогава Анчев назначи комисия председателствана от Борислав Георгиев за да „установи надработеното”, въпреки , че в договора с изпълнителя ясно е записана крайната сума, както и това, че тя не може да бъде увеличавана. Въпреки натиска служителите отказаха да одобрят новата сума, поради което беше създадена поредната комисия, която най-после да одобри строителните работи.
На 20.10.2010 год. последва писмо от Областния управител Анчев до мен, в което бях уведомен, че дължа на строителя сумата от 468 378.87 лв. В писмото се казваше, че трябва да поискам тези пари от държавата. Това писмо ме накара да не губя повече време и да дам гласност на случая. Фирмата на която според г-н Анчев дължим пари, се оказа собственост на подсъдим за злоупотреба с евросредства. При направената от мен справка се излезе наяве, че същият строител 11 месеца след наводнението, чрез директно възлагане без търг е избран за строителните работи на обектите държавна собственост. Направи ми впечатление и това, че „Гражданска защита” представлявана от Стефко Бурджиев през 2009г. иска за пътя при с.Гърляно – 156 000лв с ДДС; а за моста при с.Николичевци – 370 000 лв. с ДДС. Сега първият обект е възложен от АП� на стойност 1 011 000лв с ДДС, а вторият обект на стойност 1 680 000 лв. с ДДС или общо с 2 165 000 лв. по-скъпо, като искането за пари е обосновано от същата „Гражданска защита”.
Договорите са чрез директно възлагане, почти година по-късно, въпреки че Любомир Анчев разполага с данни от „Спешна помощ” и ОД на МВР, че няма извънредни обстоятелства. Така се оказва, че според областния управител /който персонално е отговорен за контрола на средствата и „Гражданска защита”/, държавата трябва да плати на фирмата на подсъдимия Васил Николов с 2 633 378.89/два милиона шестстотин тридесет и три хиляди триста седемдесет и осем/ лв. повече от планираното и одобреното по законов път. Става дума за държавни пари, отпускани от Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерски съвет. Междувременно на 30 декември 2009г / едни ден след подписването на договора между Община Кюстендил и фирма”Люко- К” в правния мир се появява дружеството Еколеспроект ООД, собственост на „Люко- К“ и „Стройпроект“ ООД и управлявано от Любомир Кирилов,общински съветник влязъл на мястото на областния управител Любомир Анчев. Фирмата се занимава с дърводобив и неин мениджър е Владислав Анчев син на Любомир Анчев, който при телефонно позвъняване на мобилния му телефон от журналисти предлага доставка на дървен материал от името на фирмата по 65 лв. куб.м. На 27.10.2010г в телефонен разговор уведомих министър Цветанов за ситуацията. Седмица след това предоставих в кабинета му материалите по случая. Отнесох ги и в деловодството на Главна прокуратура. Назначена е проверка по случая, на това не пречи Любомир Анчев и Валентин Микев да се хвалят с постигнатото и да очакват тържествено откриване на тези „златни” мостове в присъствие на премиер и министри. Отново на гражданите се демонстрира, че има недосегаеми управници, на които е позволено всичко.
Не мога да допусна в жителите на Кюстендил да се настани трайно усещането за безнаказаност при подобни случаи. Защото очаквам да се отдалечаваме от „мутренските” дни за България. � защото вярвам, че именно в тази посока, правителството на ПП „ГЕРБ“ полага наистина безспорни усилия. Мястото на хората нарушаващи закона е на подсъдимата скамейка, а не по високите етажи на властта. Битката срещу крадците на държавни средства трябва да се води от всеки един от нас и с всички законни средства.

Кубер прес