“Би трябвало да се хвърли поглед не само върху годините непосредствено преди Руско-турската война или, по-право, Руско-турско-румънската война от 1877-78, тъй като на страната на Русия участва и Румъния - казва историкът. – Но също и към десетилетията преди това, защото те определят до голяма степен случилото се на Балканите и специално в България през Освободителната война. Преди нея по пътя си за излаз на топло море Русия води с Турция няколко поредни войни: от 1806-1812 и от 1828-1829, както и Кримската война от 1854-56 година. За българския народ те са много важни, защото в Османската империя настъпват страшни гонения за българите. В някои области дори половината от населението се вдига и емигрира, главно на север от Дунава, установява се във Влашко и Молдова. Когато работех в румънските архиви например, се натъкнах на документ, в който е отбелязано, че в Румъния е преминало 12-годишно момиче от Сливенско, което е глава на семейство. То води 8-годишното си братче. Всички останали в семейството са били избити. В Бесарабия, в южната част на Руската империя, се заселват големи български колонии. И до днес те си пазят интересния, хубав, главно сливенско-ямболски диалект, или старопланинския говор. Беззаконията, жестокостите, които са извършени, жертвите, които дава българското население, са налице. Така започва и организираното българско национално-освободително движение, чийто родоначалник е Георги Стойков Раковски. След това идват големите народни водачи Любен Каравелов, Апостолът на свободата Васил Левски, създал мрежа от революционни комитети в българските земи, поетът-революционер Христо Ботев и още стотици герои. С дейността си те повдигат духа на българския народ и го подготвят за борба срещу тиранията на султана, на различните местни паши и валии, които изсмукват силите на народа.”
Безспорен връх на тази борба е Априлското въстание от 1876 година. То не успява, но героизмът на въстаниците и жестокостите при потушаването му стават известни на света. В защита на българите вдигат глас личности като Достоевски, Гар***ди, Оскар Уайлд, Уйлям Гладстон. “Нужно е да се обърне вниманието на европейските правителства върху един факт, който, вижда се, е толкова дребен, че правителствата не могат да го забележат. Ето този факт: избива се цял един народ. Къде? В Европа… Кога ще свърши мъченичеството на тая малка, но героична нация?” – пита Виктор Юго.
Става ясно, че “българският въпрос” не търпи отлагане и в края на 1876 г. в Истанбул се свиква конференция, на която пратениците на европейските велики сили предлагат на Османската империя да даде на България широка автономия. Отказът на османското правителство води до намесата на Русия, която през април 1877 г. обявява война на Турция. Настъплението започва на два фронта: в Кавказ и на Балканите. Влизането на Румъния във войната на страната на Русия дава възможност на руските войски да преминат река Дунав и да навлязат на юг в българските земи. Редом с руската армия се сражава създаденото от доброволци Българско опълчение. Българското население пък помага за снабдяването на русите, за преминаването им през труднопроходими райони, събира разузнавателни сведения.
Османската империя отвръща с огромна за времето армия, модерно въоръжена и обучена. Една от най-важните за развоя на военните действия битки е за прохода Шипка в Стара планина. Там през август отряд от руски воини и български опълченци три дни се сражава срещу настъпващата от юг армия на Сюлейман паша, превъзхождаща го над 4 пъти по численост. Проявява чудеса от храброст, сравнени от народния поет Иван Вазов със защитата на Термопилите. “Ако Сюлейман беше успял, казва проф. Трайков, не се знае как точно щеше да продължи войната. Както сочат документите, е имало решение руските войски да се изтеглят на север от Дунава за зимата и на следващата година да се преценят възможностите за настъпление.” Това обаче не се случва.
Успешен край има и друга възлова битка – за град Плевен. След героични атаки и продължителна обсада от страна на руските и румънските войски в края на ноември Плевен пада и вече нищо не може да спре настъплението на освободителите. Дори и страшният студ, и непроходимите през зимата старопланински пътища. Руските войници, подпомогнати от местното население, преминават планината, изненадват и разгромяват османските части в решаващите операции при София, Шипка-Шейново и Пловдив.
На 3 март в Сан Стефано край Истанбул Русия и Турция подписват мирен договор, който има предварителен характер. Съгласно договора свобода получават българските земи в Мизия, Тракия и Македония. Окончателните условия на мира са определени през лятото, на Берлинския конгрес с участието на европейските велики сили. Това е било предварително условие на западните сили срещу техния неутралитет във войната. Съгласно Берлинския договор свобода получават Северна България и Софийска област, включени в Княжество България. Автономна, но под политическата и военната власт на султана остава Южна България. Македония и Одринска Тракия са върнати на Османската империя. Борбата на великите сили за влияние на Балканския полуостров предопределя разпокъсването на българските земи.
Работих дълго във френски, в английски, в американски архиви. И виждам колко много неща още има, които чакат перото на историка да се разясняват – продължава проф. Трайков. - Нас ни интересува историческата истина - такава, каквато е. Въпросът е, че Русия върви по пътя към свободното море. Той минава през България. Става въпрос за правителствената, имперската руска политика. Същевременно, пътищата на постоянния й противник по онова време Великобритания минават главно през Средиземно море. Тя е заинтересована Русия да не излезе там. Австро-Унгария, особено след поражението си от Германия, гледа вече към Балканите. Русия пък се старае да спре Австро-Унгария. Въобще балканско кълбо на противоречия от страна на великите сили, същевременно предадено и на балканските народи.”
Борбата за национално обединение на българите ще продължи след Берлинския договор. Макар тя да не е докрай успешна, България ще разшири границите си до територията, която има сега.
За Освобождението на България загиват десетки хиляди войници и офицери от руската армия. Заедно с изчезналите и ранените техният брой е 200 хиляди. Около 7 600 са жертвите сред румънците. Десетки хиляди са загиналите в хода на военните действия българи. На 3 март - националния празник на България, почитаме паметта на всички, които са жертвали най-скъпото, което имат - живота си, за българската свобода.
“От Трети март започва възстановяването на българската държавност. Започва възходът на нова България в икономическо, културно, просветно отношение. Затова значението на тази дата в българската история е огромно” – казва проф. Веселин Трайков.
Кубер прес |
